Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Амара кимна.
— Е, тогава да бягаме.
Тя се обърна и хукна нагоре по склона, пренебрежително захвърляйки завесата на въздушната магия.
Враговете вече знаеха, че са тук. Завесата просто щеше да хаби енергия, която може да се използва за движение. Бърнард не изоставаше, въпреки че носеше носилката с Гай и дишаше тежко.
Земята постоянно се издигаше, върбите и блатните треви останаха отзад и бяха заменени от ели и борове. Ловните рогове продължиха да пеят зад тях и на Амара й се струваше, че ги чува все по-близо и по-близо.
Амара никога не беше обичала да тича, но седмиците пътуване заякчиха мускулите й, а малко усилие към Сирус беше достатъчно, за да има винаги достатъчно въздух. В резултат мускулите й не започнаха да горят дори след час усилия и тя продължи да поддържа бързо и постоянно темпо.
Нараненият от гарима глезен на няколко пъти болезнено се огъваше и тя се стараеше да поставя внимателно крака си, но очевидно беше минало достатъчно време, за да се възстанови отчасти от контузията, така че тя успяваше да поддържа темпото, което сама беше задала на отряда им.
Бърнард тежко пристъпваше зад нея, но неумолимо се движеше напред — въпреки товара и въпреки че дишането му беше затруднено, той нито веднъж не се забави.
Амара намери хубав път, който водеше нагоре, и тръгна по него, сянката й се издължаваше на склона пред нея, докато слънцето залязваше зад тях. Тя продължи да тича още около половин час, когато усети, че ръцете и краката й започват да треперят от умора.
Това се случи, когато звуците на ловните рогове се раздаваха както пред, така и зад тях. Амара забави темпо и погледна през рамо към Бърнард.
— Да — изпъхтя Бърнард. — Изненадващо е, че им отне толкова време.
Той спря, дишайки тежко, и Амара съжали, че не може да изпрати Сирус да облекчи дишането му, но без да може да усети промяната на налягането по начина, по който усещаше собственото си, тя можеше да му причини вреда, като се започне от леко неудобство и се стигне до сериозна травма.
Бърнард се огледа наоколо и се намръщи на мислите си. Той постави носилката на земята и погледна нагоре към планината, позлатена в лъчите на залязващото слънце.
— Движат се бързо. Конници. Имаме само няколко минути.
Той се наведе към носилката, промърмори „Прощавайте, сър“ и извади лъка си.
— Конници — повтори Амара.
Тя пристъпи да провери състоянието на Гай, докато Бърнард натягаше тетивата. Първият лорд беше пребледнял от болка. Усмихна се измъчено и каза:
— Едва ли имам право да го кажа, но според мен за днес достатъчно бягахме.
— Просто си починете, сър — отговори Амара.
Тя издърпа носилката встрани, под прикритието на смърчовите клони, колкото е възможно по-нежно, и се върна при мъжа си.
— Трябва да разбера нещо.
— Да? — каза Бърнард. — Бях сериозен, когато казах, че никога не съм правил това с нито една жена, освен с теб.
Тя го удари леко по рамото.
— Върши си работата, граф Калдерон. Ти можеш да успокояваш животните. А можеш ли обратното, да ги изплашиш?
Той направи гримаса.
— Да изплаша конете им? Мразя да правя това. Конете са големи, силни животни. Ако се изплашат прекалено силно, могат сами да се наранят.
— Те се канят да ни убият — Амара посочи нагоре.
— Ездачите се канят. Съмнявам се, че конете изпитват силни чувства към един или друг вариант на развитие на събитията.
Амара спря и го погледна за момент, като се усмихна слабо.
— Можеш да победиш всеки вражески рицар, да поразиш разгневен Върховен лорд високо в небето, да се биеш със същества от нощни кошмари, да се бориш, без да ти мигне окото, сам срещу три гарима с големина на пони. Но не искаш да плашиш коне?
Бърнард я погледна със загубен поглед, разпери ръце и каза:
— Аз харесвам конете.
Тя се притисна до него и го целуна. После каза.
— Искам от теб да го направиш.
Той се намръщи, но кимна.
— Можеш ли да кажеш колко врагове приближават? — попита тя.
Той наведе глава и докосна с пръсти земята.
— Осем — каза той след малко. — Има още една група, на няколко мили зад тях. Много повече.
— Тогава първите осем са тези, които са били на дежурство. Останалите вероятно са спели.