Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

Тиамак не беше съвсем наясно какво точно се случи оттук нататък. За момент старият рицар се поприведе, вдигнал безпомощно щита си срещу стоварващия се меч на Бенигарис. В следващия успя да блокира някак щита на Бенигарис със своя и да го метне нагоре така, че той увисна във въздуха като синкаво-златиста монета. Когато херцогът се стовари на земята, черният връх на Трън бе опрян над металната плоча на шията му.

— Предаваш ли се, Бенигарис? — Гласът на Камарис прозвуча уверено, но с едва доловимо потрепване от умора.

В отговор Бенигарис блъсна Трън с бронирания си пестник и замахна рязко към незащитения корем на Камарис. Старецът като че ли се сгърчи, щом върхът на меча го докосна. За миг Тиамак си помисли, че е пронизан, но в този момент Камарис се завъртя в пълен кръг. Мечът на Бенигарис се плъзна покрай него, а в това време Трън приключваше хоризонталната си, смъртоносна дъга. Черното острие изтрещя върху ризницата на Бенигарис точно в основата на ребрата му. Херцогът рухна на земята. Камарис измъкна Трън от пролуката на нагръдника и от нея бликна кървав фонтан.

От двете страни на Тиамак Слудиг и Хотвиг ревяха с прегракнали гласове. Джосуа не изглеждаше особено щастлив.

— Милостиви Ейдон — промълви принцът и се обърна почти разгневен към двамата си капитани, при което погледът му попадна върху врана. — Поне да благодарим на бога, че Камарис остана жив. Да отидем при тях и да видим можем ли да направим нещо за Бенигарис. Носиш ли си билките, Тиамак?

Мъжът от блатата кимна. Двамата с принца започнаха да си пробиват път през моментално струпалата се около двамата воини тълпа.

Щом стигнаха до тях, Джосуа постави ръка върху рамото на Камарис.

— Добре ли си?

Старецът кимна. Изглеждаше изтощен; косата му бе провиснала на челото на влажни от потта кичури.

Джосуа се обърна към падналия Бенигарис. Някой беше свалил шлема на херцога. Той беше пребледнял като норн, а върху устните му бе избила кървава пяна.

— Лежи спокойно, Бенигарис. Разреши на този мъж да погледне раната ти.

Херцогът завъртя замъглените си очи към Тиамак.

— Мочурливо човече! — изхриптя той. — Странен мъж си, Джосуа.

Вранът коленичи до него и започна да търси катарамите на нагръдника, но Бенигарис отблъсна ръката му.

— Остави ме на мира, да те вземат дяволите. Оставете ме да умра, без да ме опипва някакъв дивак.

Джосуа присви устни, но направи знак на Тиамак да се дръпне.

— Както желаеш. Но вероятно може да се направи нещо за теб…

Бенигарис се изкикоти дрезгаво. Върху мустака му изскочи мехур кървава храчка.