Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

— М-милорд е несправедлив към мен.

— Тъй като, разбира се, Камарис е най-големият наследник на династията Бенидривайн. Така че славата на династията, за която спомена, може спокойно да се окаже неговата победа, нали така?

— О, милорд, не мисля така!

— Престани, Бенигарис! — обади се безцеремонно Несаланта. — Стига си измъчвал бедния Ксанасавин. Ела да седнеш до мен и ще изпием по чаша вино.

— Опитвам се да му помогна, майко. — Бенигарис отново се обърна към астролога. Усмихваше се, но лицето му беше зачервено, а страните му бяха на петна. — Както вече казах, мисля, че ти прекалено дълго си се взирал в небето, без да обръщаш достатъчно внимание на по-незначителни неща.

— Милорд…

— Ще поправим тази грешка.

Бенигарис внезапно приклекна, сграбчи Ксанасавин за бедрото и уви другата си ръка около него. Изправи се, като изсумтя от усилието. Астрологът се люшна, увиснал на лакът над земята.

— Не, херцог Бенигарис, не!…

— Престани веднага! — изпищя Несаланта.

— Продъни се в ада!

Бенигарис се надигна. Ксанасавин политна над перилата, опитвайки се да сграбчи с пръсти въздуха, и изчезна. След малко откъм двора долетя глухо изплющяване.

— Как… как смееш…?! — заекна Несаланта, опулила очи от ужас.

Бенигарис свирепо се извърна към нея. На челото му червенееше кървава струйка: астрологът беше откъснал кичур от косата му.

— Затваряй си устата — изрева той. — Трябваше и теб да изхвърля, дърта вещице. Ние губим войната — губим я! Може и да не те е грижа, но не си чак в такава безопасност, в каквато предполагаш. Съмнявам се Джосуа да позволи на армията си да изнасилва жени и да избива пленници, но хората, които шушукат по пазарите какво се е случило с баща ми, знаят, че си точно толкова виновна, колкото и аз. — Той изтри кръвта от лицето си. — Не, не си заслужава да те очистя със собствените си ръце. Сигурен съм, че доста селяни в момента точат ножовете си и само чакат Камарис и останалите да се появят на вратите, за да започнат празненствата. — Бенигарис се изкикоти яростно. — Да не си мислиш, че дворцовите стражи ще се жертват, за да те защитят, след като е ясно, че всичко е загубено? И те са същите като селяните, майко! Гледат да си спасят кожата и изобщо не ги е грижа кой ще седне на трона. Дърта глупачка!