![Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/0/km-kulata-na-zeleniya-angel-chast-vtora-bg-download.jpg)
Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: Спомен, печал и трън #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-566-5
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]». Краткое содержание книги:
Хенгфиск не извика, усмивката му изобщо не се промени; той само се изви рязко и отхвърли Бинабик с крака на една страна. Ножът на трола се изплъзна от ръката му и отскочи, но той беше прекалено зает да се задържи на ръба на стълбището и да не отлети в бездната, така че не можеше да направи нищо. Успя да се задържи, притиснал длани върху камъка с увиснали под перилата над ръба на стълбището крака, след което изпълзя на ръце и колене напред, за да стигне до ножа си. Той беше паднал само на педя от Хенгфиск, който се беше подпрял на стената, изцъклил очи срещу трола. От ръката му капеше кръв.
Усмивката му най-после се беше стопила.
— Вад…?
Гласът на Хенгфиск прозвуча като глух грак. Той се огледа на всички страни, сякаш внезапно бе попаднал на непознато място. Изразът, с който погледна накрая Бинабик, беше на вцепенен ужас.
— Защо ме нападна? — изхриптя с дрезгав глас Бинабик. Брадичката и страните му бяха оплескани с кръв. Говореше едва-едва. — Никога не сме били приятели… но…
Той се задави от пристъп на кашлица.
— Трол? — Лицето на Хенгфиск, допреди миг ухилено до уши, сега беше помръкнало. — Какво?… О, какъв ужас, какъв ужас!
Изумен от внезапната промяна, Бинабик се вторачи в него.
— Не мога… — Монахът изглеждаше съкрушен от мъка и недоумение. Пръстите му трепереха. — Не мога… о, милостиви Боже, троле, толкова е студено…
— Какво се е случило с теб? — Бинабик се приближи малко, без да откъсва очи от ножа — той се намираше съвсем близо до ръката на Хенгфиск, който очевидно не си даваше сметка за това.
— Не мога да кажа. Не мога да го изрека. — Монахът се разрида. — Те ме наляха… с… изблъскаха ме… защо Бог е толкова жесток?…
— Кажи ми. Мога ли да ти помогна с нещо?
Монахът се вторачи в него и за момент в изцъклените му зачервени очи проблесна нещо като надежда. В следващия миг тялото му се скова и той отметна рязко глава и изрева от болка.
— Хенгфиск!
Бинабик разпери ръце, сякаш за да предпази монаха от някакъв неочакван нападател.
Хенгфиск се дръпна рязко и изпружи треперещите си ръце право напред.
— Недей!… — извика той. — Не!!!
За миг като че ли се овладя, но щом извърна изпитото си лице към Бинабик, то започна да се тресе и променя, сякаш под кожата му запълзяха змии.
— Те са измамни, троле. — Думите му прозвучаха с някаква ужасяваща, съдбовна многозначителност. — Ужасно измамни. И коварни като самото време.
Извърна се тромаво и направи няколко несигурни крачки надолу по стълбището — мина толкова близо до Бинабик, че той можеше да посегне и да го докосне.
— Върви — каза с въздишка монахът.
Объркан още по-силно, дори отколкото от нападението, Бинабик залази напред и взе ножа си. Някакъв шум зад гърба му го накара да се извърти. Хенгфиск, чиито устни отново се бяха изпънали в усмивка, залиташе обратно нагоре по стъпалата. Бинабик само успя да вдигне ръце, преди монахът да се стовари отгоре му. Вонящата мантия на Хенгфиск загърна и двамата като саван. Последва кратко боричкане, след което двете фигури застинаха.
Бинабик изпълзя изпод тялото на монаха. След като успокои дишането си, той обърна Хенгфиск по гръб. Дръжката на кокаления му нож стърчеше от лявото око на монаха. Разтреперан, тролът издърпа острието и го избърса в тъмната мантия. Лицето на Хенгфиск се бе вцепенило в усмивка.
Бинабик вдигна падналата си факла и се затътри нагоре по стъпалата към площадката. Мириамел беше изчезнала. Торбите с храната, водата и останалите важни вещи също ги нямаше. Бяха му останали единствено факлата и тояжката.
— Принцесо! — извика той.
Ехото заподскача из пустошта оттатък стълбището.
— Мириамел!
Беше останал само с трупа на монаха.
— Сто на сто е полудял. Сигурен ли си, че тъкмо това иска?
— Да, принц Джосуа, сигурен съм. Лично разговарях с него. — Барон Серидан се отпусна върху един стол и отпъди с ръка оръженосеца си, щом младежът се опита да вземе наметалото му. — Според мен, ако това не е клопка, трудно бихме могли да се надяваме на по-добро предложение. В противен случай много мъже ще загинат, преди да превземем стените на града. Но наистина е странно.
— Това изобщо не съм го очаквал от Бенигарис — призна Джосуа. — Той сам настоя това да е Камарис? Толкова ли му е омръзнал животът?
Барон Серидан помръдна рамене и се пресегна да вземе донесената от оръженосеца му чаша.
Исгримнур, който ги наблюдаваше безмълвно, изсумтя. Ясно му беше какво озадачава барона и Джосуа. Бенигарис очевидно губеше. Изграденият през последния месец съюз между Джосуа и набанските барони беше отблъснал силите на херцога и сега под контрола на Бенигарис беше останал единствено градът. Но Набан беше най-големият град в Остен Ард, а обстоятелството, че е морско пристанище, правеше обсадата му много трудна. Някои от съюзниците на Джосуа бяха предоставили флотите си, но те не бяха достатъчни за блокада, чрез която градът да бъде принуден да се подчини заради глада. В такъв случай защо управляващият херцог на Набан предлагаше толкова странна сделка? И все пак Джосуа възприемаше новината така, сякаш той щеше да се сражава с Камарис.