Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:

Нoвa, eпичнa глaвa oт бурнaтa иcтoрия нa Мaлaзaнcкaтa импeрия. Зaвръщaнeтo нa Пурпурнaтa гвaрдия нe мoжe дa дoйдe в пo-лoш мoмeнт зa eднa импeрия, изтoщeнa oт вoйни и oтcлaбeнa oт прeдaтeлcтвa и cъпeрничecтвo. В кипящия кoтeл нa Кюoн Тaли — cърцeтo нa Мaлaзaнcкaтa импeрия — тe зaпoчвaт cвoя мaрш и c тяxнoтo зaвръщaнe ce възрaждa и cпoмeнът зa тexния oбeт: нeмрящa cъпрoтивa cрeщу Импeриятa. Чacти oт eлитa нa Гвaрдиятa, Oбeтницитe, ca ce нacoчили към мнoгo пo-гoлямa влacт, дoкaтo в cъщoтo врeмe пo-дрeвни cъщecтвa ce нaдигaт, cтрeмeйки ce към cвoи, миcтeриoзни цeли. A кaквo дa кaжeм зa мaйcтoрa нa мeчa, нaрeчeн Пътникa, кoйтo, зaeднo c другaря cи Eрeкo, ce oтпрaвя към cблъcък, oт кoйтo никoй нe ce e върнaл дoceгa? Дoкaтo Гвaрдиятa ce пoдгoтвя зa вoйнa, гeнeрaлитe и мaгoвeтe нa импeрaтрицa Лacийн cтaвaт вce пo-нeтърпeливи зaрaди cлучвaщoтo ce, кoeтo тe oтдaвaт нa лoшoтo упрaвлeниe нa Импeриятa. Дaли Лacийн губи влacттa cи, или e нaдxитрилa вcички? Възмoжнo ли e тя дa изпoлзвa въcтaниятa, зa дa извaди oт укритиятa им и нaй-ceтнe дa унищoжи пocлeднитe дocaдни oцeлeли oт днитe нa Кeлaнвeд, нeйният прocлaвeн прeдшecтвeник?
1 ... 172 173 174 175 176 177 178 179 180 ... 388
Перейти на страницу:

Момъкът се размърда, протегна се, събуди се и запремигва в ранната светлина.

— Поспи си още — каза му Ереко.

Кайл потърка очи.

— Тия дни май само това правя — спя.

Потърка и ръката си, където Висшият Денъл на Ереко бе оправил разкъсаните лигаменти и плът.

— А ти? Седиш на кормилото ден и нощ. Няма ли да си починеш?

Ереко отблъсна предложението с лек смях.

— Не, момче. Толкова съм стар вече, че будуването и сънят са се слели в едно и аз не знам в кое точно се намирам.

Докато гледаше как Кайл опитва да разбере това, Ереко малко измени посоката, за да избегнат някакъв остър леден връх.

— Наистина? Толкова стар? Като планините?

Ереко повдигна вежди.

— А, не. Не толкова стар. Само наполовината на това, струва ми се.

Момчето придърпа одеялото си и го изгледа отстрани, все едно измерваше прямотата му. Несигурен, той вдигна брадичка към осеяните с лед вълни.

— Каква е тази светлина на юг?

Ереко не обърна поглед. Дори и сега силата на онзи обред наранява!

— Онази бледосинкава светлина?

— Да.

— Огромно ледено поле, Кайл. Твърде гибелно. Да плаваш там, значи да се изложиш на опасността случайно да се окажеш в друго Царство. Мястото на вечния студ. Домът на друга раса.

— А тези ледени планини?

Кайл посочи най-голямата близо до тях — внушителен връх от тъмно сапфирено синьо, вятър и вода, оформени като извити сводове и с прилични на остриета извивки.

— Да. Деца на леденото поле. Отделят се и бродят из моретата. Говори се, че носят частица от силата, която държи леда в тази част на света. И ето как той намалява с течение на времето.

— Е, хубаво е, че го има целия този лед.

— Защо?

— Водата намалява.

— Бърн да ни пази, момче! Не бива да докосваме този лед.

— Не? Защо не?

— Защо въобще…

Ереко сниши глава. С по-тих глас той продължи:

— Не си ли слушал? Твоите хора всичко ли са забравили, момко? Не знаеш ли, че този лед е работа на джагътите?

Кайл погледна настрани.

— Знаем за тях.

— Да. Твоите хора са им врагове, макар че те не са ваши неприятели. Във всеки случай, тези ледени полета на сушата и из моретата са най-високото постижение на уменията им. Тук Омтоуз Феллак е кристализирал върху света. Твоите хора са се разселили навсякъде по сушата и по морето. Такива ледени полета са били поставени като прегради срещу разширяването ви. Сега минаваме покрай останките на една такава преграда.

— И как знаеш за това? — запита момчето с безцеремонността на младежката възраст.

— Понеже го видях как става.

Изсумтяване потвърди неверието на момъка. Ереко спокойно го очакваше. Намести се по-удобно и скръсти ръце на лоста.

— Ще ти разкажа една история.

Кайл не каза нищо, но Ереко забеляза как ассаилецът Преследвача се обръща, за да нададе ухо към кърмата.

— Не знаеш ли, че Древният Мрак, Куралд Галайн, владее децата си, Тайст Андий? Така, а какво знаеш за света и за многото му раси и създания? Кои са неговите деца? Дали са тия, които някои наричат расите основателки? Или пък някои други могат да заявят, че са истинските чеда на земята? Аз лично смятам, че думата „основателки“ се отнася за расите, които са установили порядки или общества с писменост и сечива — било кремъчни ножове, било сложните механизми на К’Чаин Че’Малле. Както и да е, въпросът е — били ли са някои от тях потомци на земята? Разбира се, че всички те са — в една или друга степен. Всички същества с кости, мускули и кръв се ползват от гостоприемството на Майката Земя. Различни може би са само ония от най-древните, които са от най-старо потекло, породени от чистата енергия същества, за каквито някои считат Древните богове или Елейнт, които вие наричате „дракони“. Като ги оставим настрана, какво знаем за Теломените, Тоблакаите, Теблор или Трелл? За многото им видове? Те са различните потомци на един общ прародител. Първите деца на земята. Тези от моята раса, Тел Акаи — Имащите дар слово.

1 ... 172 173 174 175 176 177 178 179 180 ... 388
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)