Прагът на вечността [bg]

Малък напредък или важна повратна точка, всеки цветнокож в Бирмингам празнуваше в събота вечер и Верина покани Джордж в стаята си.

Скоро разбра, че тя не е от момичетата, които обичат мъжът да командва в леглото. Знаеше какво иска и се чувстваше свободна да го поиска. Джордж нямаше нищо против.

Той не би възразил почти срещу нищо. Беше очарован от прекрасното й светло тяло и магьосническите зелени очи. Верина говореше доста, докато се любеха, казваше му как се чувства, питаше го дали нещо му е приятно или го смущава, а от разговора се чувстваха по-близки. Той осъзна по-ясно от всякога как чрез секса можеш да опознаеш характера, а не само тялото на другия.

Към края тя поиска да е отгоре. Това също беше ново — нито една жена досега не беше го правила с него. Верина го възседна, той я хвана за хълбоците и започна да се движи заедно с нея. Тя затвори очи, но той не. Наблюдаваше лицето й, очарован и омаян, а когато тя най-сетне стигна докрай, той я последва.

Няколко минути преди полунощ Джордж стоеше по халат до прозореца и гледаше уличните светлини на Пето авеню, докато Верина беше в банята. Мислите му се върнаха към споразумението между Кинг и белите в Бирмингам. Ако това е победа за движението за граждански права, твърдолинейните сегрегационисти не биха приели поражението, прецени той; но какво ще направят? Бивола Конър несъмнено имаше план за саботиране на споразумението. Същото навярно се отнасяше и до Джордж Уолъс, губернатора расист.

В този ден Ку-клукс-клан имаше събор в Бесимър, градец на тридесетина километра от Бирмингам. Според разузнаването на Боби Кенеди бяха дошли привърженици от Джорджия, Тенеси, Южна Каролина и Мисисипи. Несъмнено ораторите цяла вечер ги бяха настройвали и сега те негодуваха френетично срещу предаването на Бирмингам на черните.

Жените и децата би трябвало вече да са се разотишли, но мъжете щяха да останат, да пият и да се перчат какво ще направят.

На другия ден, неделя, беше дванадесети май, Денят на майката. Джордж си припомни Деня на майката преди две години, когато белите бяха опитали да убият него и останалите участници в Похода на свободата със запалителни бомби в автобуса в Анистън, на близо сто километра от тук.

Верина излезе от банята.

— Върни се в леглото — каза тя и се мушна под чаршафа.

Джордж нямаше търпение. Надяваше се да се любят още поне веднъж преди зазоряване. Но тъкмо се обръщаше от прозореца и нещо привлече погледа му. Фаровете на две коли, които приближаваха по Пето авеню. Първата беше бяла патрулна кола на бирмингамската полиция, ясно отбелязана с номер 25. Следваше я стар Шевролет от петдесетте с обла муцуна. И двете коли забавиха, когато се изравниха с Гастън.