Драконите на сломеното слънце [bg]

— Да, Ъша — отговори нещастно той. — Но точно сега ми се иска да не съм.

Тя се наведе и го целуна по челото. В златните й очи вече проблясваха сълзи.

— Сбогом, Тас. Радвам се, че те видях отново.

— Съжалявам, Ъша — изплака кендерът. — Не трябваше да се получи така. Просто се върнах, за да говоря на погребението на Карамон.

— Вината не е твоя, Тас. Нещата и бездруго се бяха объркали още преди да се появиш.

Тя напусна кухнята, без дори да погледне магьосника. Палин просто стоеше там, където го беше оставила и се взираше в нищото с мрачни очи и пребледняло лице. Тасълхоф чу как Ъша казва нещо на Джена — нещо, което не схвана. Чу и как Джена й отговори, но също не разбра нищо. Ъша излезе от къщата. Предната врата шумно се захлопна. Домът на Маджере отново се смълча. До тях достигаше единствено звукът от неуморното крачене на Джена. Магьосникът все така стоеше неподвижно на мястото си.

Тас претърси няколко джоба, докато най-сетне откри устройството. Отмота конеца, който се бе заплел в него, издуха полепналите власинки и почисти трохите от една бисквита, която имаше намерение да изяде преди около два дни.

— Ето, Палин — подаде му го той. — Твое е.

Приятелят му го погледна неразбиращо.

— Хайде — тикна го кендерът в ръцете му. — Ако искаш да го използваш, както каза Ъша, позволявам ти. Особено, ако имаш намерение да се върнеш обратно и да оправиш цялата тази каша. Точно това смяташе, нали? Ето — настоя още веднъж и разтърси устройството така, че скъпоценните камъни по него запремигаха с хиляди светлини.

— Вземи го! — обади се Джена.

Тас се обърна стреснато. Толкова се беше съсредоточил върху магьосника, че така и не бе доловил появата й. Джена ги гледаше от прага, открехнала вратата съвсем леко.

— Вземи го! — повтори тя. — Нали тъкмо от това се страхуваше: че е опасно да се намесваш във възбраната, която винаги връща устройството на неговия притежател? Но тази възбрана действа единствено, когато устройството е откраднато или изгубено, не в случаите, когато е преотстъпено съзнателно. Тогава заклинанието вече не е в сила!

— Не зная нищо за никакви възбрани — обади се Тас, — но ако искаш да го използваш, устройството е твое.

Палин сведе глава. Посивелите коси се спуснаха и закриха лицето му, но не и преди кендерът да забележи как чертите по това лице се изкривиха в спазъм, който го правеше неузнаваем. Магьосникът протегна ръка и нежно сключи изкривени пръсти около него.

Тас наблюдаваше магическия предмет с нещо като дълбоко облекчение. Още откакто го беше взел, непрекъснато чуваше строгия глас на Физбан и предупрежденията му да не се впуска в излишни приключения. От него се очакваше да се прибере обратно в собственото си време. И макар да имаше какво да се желае по отношение на това приключение — например, че изведнъж се оказа прокълнат, че видя Ъша разплакана и изведнъж нещо го бе накарало да намрази Палин — все пак и най-лошото приключение беше за предпочитане пред това да те настъпи гигант.