Градината на Рама [bg]

— За какво ще ви е нужен? — бе запитал Орелът.

— Не зная. Но в живота често възникват непредвидени ситуации. Сериозната инженерингова конструкция винаги разполагаме резервен вариант за непредвидени обстоятелства.

Ричард плуваше много внимателно през тунела и на всеки няколко минути спираше да провери количеството кислород. Когато стигна до края, през поредица от шлюзове, най-сетне излезе в сух подземен тунел. Измина още стотина метра, преди да свали акваланга, и да го прибере в една ниша. Когато стигна до изхода в източния край на зоната, която обхващаше двата модула в Северния полуцилиндър на РАМА, Ричард извади от непромокаемата торба терможилетката.

Той бе убеден, че не е възможно някой да знае къде се намира и въпреки това отвори кръглия люк в тавана на прохода много предпазливо. Сетне се измъкна в Централната равнина. Дотук добре — въздъхна с облекчение. — А сега към план Б.

Четири дни Ричард остана в източната част на равнината. С помощта на чудесния малък, бинокъл успяваше да различи светлините, които свидетелстваха за продължаващата дейност около контролния център, района Авалон и отвора в стената на втория модул. Както и очакваше, ден-два в района между двата модула се движеха претърсващи отряди, но само една група се насочи в неговата посока и не беше никак трудно да я избегне.

Постепенно зрението му привикна към абсолютния мрак, който цареше в Централната равнина. Всъщност Имаше някаква индиректна светлина, която беше отразена от повърхността на РАМА. Ричард предположи, че източникът или източниците на тази светлина трябва да са някъде в Южния полуцилиндър, зад отсрещната стена на втория модул.

Искаше му се да може да лети, така че да се зарее над стените и да се придвижи в простора на цилиндричния свят. Съществуването на тази слаба отразена светлина насочи интереса му към останалата част на РАМА. Дали все още на юг от бариерната стена имаше Цилиндрично море? Съществуваше ли все още Ню Йорк като град сред това море? И какво се намираше в Южния полуцилиндър, район още по-обширен от този, обхващащ двата модула?

На петия ден от бягството Ричард се събуди от един особено разстройващ сън за баща си и се отправи към модула, който вече наричаше „обител на птицеподобните“. Беше разместил своя цикъл на будуване и сън, така чеда е противоположен на този в Ню Идън. Сега в колонията бе седем вечерта. Със сигурност всички хора, които работеха край отвора в стената на втория модул, вече бяха привършили за този ден.

На около половин километър от мястото на отвора в обителта на птицеподобните, Ричард се спря, за да се убеди с помощта на бинокъла, че в района няма повече хора. После изпрати Фалстаф да отвлече вниманието на биота-пазач.