![Мозайка от убийства [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/4/mozajka-ot-ubijstva-bg-download.jpg)
Мозайка от убийства [bg]
- Автор: Горовиц Энтони
- Серия: Сюзан Райланд #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-216-7
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мозайка от убийства [bg]». Краткое содержание книги:
„Бутилка вино. Голям пакет тортила чипс и бурканче пикантен сос. За гарнитура: пакет цигари (знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга. Има ли нещо по-хубаво?“
„С елегантните и шеговити предизвикателства на сюжета си „Мозайка от убийства“ е идеалната интелектуална мистерия за познавачи.“ Тайм Мегъзин
„Класическа „уютна“ криминална мистерия в модерна рамка, изобретателно изградена като огледален лабиринт.“ Уол Стрийт Джърнъл
Налях си още газирана вода. Не можех да престана да мисля за Андреас.
— Как така? — попитах аз.
— Идеята за Атикус Тип беше моя. Не, наистина — така беше! Трябва да разбереш, че Алан повече от всичко друго искаше да бъде издаван, да бъде признаван. За него беше убийствено да работи в някакво скучно провинциално училище и да преподава на някакви хлапетии, които дори не му бяха симпатични, а и щяха да забравят за него в мига, в който отидеха да продължат образованието си в университета. И един ден — тъкмо излизахме от една книжарница — аз му предложих да напише нещо по-просто и по-популярно. Той винаги е бил запален по загадките — по кръстословици и други подобни неща. Изпитваше истинско увлечение по; фокусите и оптичните илюзии. Затова му предложих да напише криминален роман. Струваше ми се, че на пазара има писатели, които печелят хиляди, милиони от книги, които не бяха и наполовина толкова добри, колкото неговите. А той можеше да напише подобна книга само за няколко месеца. Може би дори щеше да му бъде забавно. И ако беше успешна, щеше да може да се махне от училището в Удбридж и да стане писател, който се издържа от работата си — онова, което винаги беше искал.
— В действителност аз му помогнах да напише „Атикус; Тип започва разследването“. Бях до него, когато измисли главния си герой. Той ми разказваше всичките си идеи.
— Откъде се появи Атикус?
— Наскоро бяха давали по телевизията „Списъкът на Шиндлер“ и Алан го взе оттам. Може би донякъде се беше вдъхновил за него и от един свой стар учител по английски. Казваше се Ейдриън Пит или нещо подобно. Алан първо прочете сума ти книги на Агата Кристи, опитвайки се да разбере как ги е написала, и едва тогава започна да пише. Аз бях първата, която прочете неговата книга. И още се гордея с това. Аз бях първият човек на света, който прочете роман за Атикус Тип. И много ми хареса. Естествено, не беше толкова добра, колкото другите му книги. Беше по-лека, лишена от всякаква задълбоченост, но според мен беше прекрасно написана — и естествено, вие я публикувахте. Останалото го знаеш.
— Защо каза, че си развалила всичко?
— Защото всичко тръгна надолу, след като излезе тази книга. Трябва да разбереш, че Алан беше много сложна личност. Понякога беше много потиснат и интровертен. За него писането беше някакво тайнство. Като че ли падаше на колене пред олтара, а думите слизаха от небето — или нещо подобно. Имаше писатели, на които се възхищаваше, и повече от всичко на света мечтаеше да бъде като тях.
— Кои писатели?
— Ами, Салман Рушди, на първо място. Мартин Еймис. Дейвид Мичъл. И Уил Селф.
Спомних си онези четиристотин и двадесет страници от „Пързалката“, които бях прочела. Тогава ми беше заприличала на имитация, но едва сега Мелиса ми подсказа кой беше първообразът. Алан беше копирал един писател, от когото се беше възхищавал — но когото лично аз никога не бях успявала да възприема. Беше написал пастиш по Уил Селф.
— В момента, в който излезе първата книга за Атикус Тип, той се озова в капан — продължи Мелиса. — Нито един от нас двамата не беше предвидил това. Книгата имаше такъв успех, че след нея никой не искаше той да пише нещо друго — естествено.
— Беше по-добра от другите му книги — отбелязах аз.
— Може би ти смяташ така, но Алан не беше съгласен — нито пък аз.
Думите й прозвучаха горчиво.
— Той написа книгата за Атикус Тип с единствената цел да се измъкне от училището в Удбридж — но вместо това тази книга го отведе на едно още по-лошо място.
— Но той спечели цяло състояние.
— Той не искаше пари! Никога не го е правил заради парите.
Тя въздъхна. И двете не бяхме яли кой знае колко.
— Дори Алан да не беше открил тази друга страна от себе си, дори да не се беше събрал с Джеймс, според мен нямаше да останем женени още много дълго време. След като стана известен, той вече не беше същият човек по отношение на мен. Разбираш ли какво искам да кажа, Сюзан? Аз го предадох. И още по-лошо — убедих го да предаде самия себе си.