Мозайка от убийства [bg]

След още половин час — или може би четиридесет минути — аз си тръгнах. Така щеше да се наложи да изчакам влака на гарата в Брадфорд на Ейвън, но нямах нищо против. Имах нужда от време, за да помисля върху чутото. Андреас и Мелиса! Защо това ме притесняваше толкова много? Връзката им беше свършила много преди двамата с него да се запознаем. Предполагам, че донякъде беше съвсем естествено — изблик на неволна ревност. Но същевременно си спомнях какво ми беше казал Андреас последния път, когато бяхме говорили. „Това ли е най-доброто, на което сме способни?“ Винаги бях приемала, че и на двама ни се харесва непринудеността на връзката ни, и се ядосвах на идеята за хотела, защото тя щеше да промени всичко това. Но казаното от Мелиса току-що ме накара да се замисля отново. Изведнъж осъзнах колко щеше да бъде лесно да го загубя.

Освен това ми хрумна и още нещо. Андреас беше изгубил Мелиса заради Алан — и беше показал съвсем ясно, че още го боли заради това. Между двамата определено не беше имало топли чувства. А сега, след всички тези години, Алан беше основната причина за евентуалната опасност Андреас да загуби и мен. Аз му бях редактор. Кариерата ми до голяма степен зависеше от успеха на неговите книги. Дразнех се, като гледах как трябваше да му се кланяш.“ Точно това бяха думите му.

Изведнъж си дадох сметка, че Андреас също беше имал сериозна причина да се зарадва, когато Алан беше намерил смъртта си.

Имах нужда да се разсея с нещо, затова извадих „Мозайка от убийства“ в момента, в който се качих във влака — но този път, вместо да я чета, се опитах да я дешифрирам. Не можех да се отърся от мисълта, че Алан Конуей е скрил нещо в текста на книгата, и че може би дори това е била причината да бъде убит. Спомних за кръстословицата, която беше решила Клариса Пай, и за игрите на двете момчета в къщичката на портиера. Когато Алан беше живял в училището „Чорли Хол“, той беше изпращал акроними на сестра си, и беше отбелязвал с точки определени букви в книгите, за да й праща тайни послания. В ръкописа на „Мозайка от убийства“ нямаше букви, отбелязани с точки. Вече бях проверила това. Но в книгите му присъстваха реки във Великобритания, метростанции, писалки и птици. Беше човек, който в свободното си време бе играл „Скрабъл“ на компютъра си. „Той винаги е бил запален по загадките — по кръстословици и други подобни неща.“ Точно това беше причината Мелиса поначало да успее да го убеди да напише криминален роман. Бях сигурна, че ако потърся достатъчно усърдно, ще открия нещо.