Раково отделение
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Венисон», Перник
- ISBN: 954-8470-01-2
- Переводчик: Георги Миланов
- Жанр: Военная проза
Электронная книга - «Раково отделение». Краткое содержание книги:
Олег бе пропуснал да забележи колко безкръвно и землисто бе станало и без това измъченото лице на Шулубин.
— Почакайте, Алексей Филипич, нека да ви помогна!
На Шулубин му бе трудно дори да стане. Тръгнаха съвсем бавно. Около тях пролетта тържествуваше, но те бяха подвластни на тягостни чувства и всичко им тежеше — и собствените тела, и дрехите, и обувките, и дори слънчевите лъчи.
Вървяха мълчаливо и двамата уморени от разговора.
Едва пред стъпалата на раковото отделение, чийто вход бе в сянка, Шулубин, опирайки се на Олег, вдигна главата си, погледна веселото небе и каза:
— Само да не издъхна под скалпела. Страшно е… Колкото и да живееш, колкото и кучешки живот да водиш, все едно, ти се иска…
Влязоха във вестибюла и стъпало по стъпало заизкачваха голямото стълбище.
Олег попита:
— Всичко това през онези двадесет и пет години ли, когато сте се отричали, сте измислили?
— Да. Отричах се и мислех — отговори с отслабнал глас Шулубин. — Хвърлях книгите в печката и размишлявах. А какво? С мъката и предателството си не съм ли заслужил правото си поне да имам малки мисли?…
Глава 32
От обратната страна
Донцова не можеше да си представи, че до такава степен известното ти, многократно проверено, може да се преобърне до такава степен, че да ти стане съвсем като ново и чуждо. Вече тридесет години се занимаваше с болестите на другите хора: двадесет от тях прекара в рентгеновия кабинет; разчиташе тъмните снимки, надзърташе в измъчените молещи очи, съпоставяше с анализите и книгите, пишеше статии, спореше с колегите и болните — и въпреки всичко все по-неприложими й се струваха и придобитият опит и изработената гледна точка, а медицинската теория все по-объркана. Съществуваха етиологията, патогенезисът, симптомите, диагнозите, лечението, профилактиката и прогнозите, а съпротивата, съмненията и страхът на болните, макар и да бяха напълно приемливи човешки слабости и да събуждаха съчувствие у лекаря, при преценката на методите се оказваха кръгла нула и нямаха място в логическите квадрати.
Досега всички човешки тела винаги са били абсолютно еднакви, към тях бе приложима единната анатомична карта; еднаква бе и физиологията на жизнените процеси, и физиологията на усещанията.
Всичко, което е нормално и прието за отклонение, отдавна бе разумно обяснено от авторитетните наръчници.
И изведнъж, само за няколко дни, нейното собствено тяло изпадна от тази стройна система, удари се в твърдата земя като жалък чувал, наблъскан с органи, всеки от които можеше всеки момент да заболее.
Само за няколко дни всичко се преобърна с главата надолу, за да покаже обратната си страна, и въпреки че преди това са били изучавани неговите елементи, се оказа ужасно и непознато.
Когато синът й бе съвсем малко момче, тя разглеждаше с него картинки, които представляваха най-обикновени познати предмети — чайник, лъжица, стол, но нарисувани от необичаен ъгъл, те изглеждаха почти неузнаваеми.
Такова неузнаваемо й изглеждаше сега развитието на собствената й болест и нейното ново място в живота. Сега вече не й предстоеше да се осланя на лечението на разумната, търсеща изход, а на съпротивяващата се безразсъдна сила. Първото осъзнаване и приемане на болестта като факт я размаза като жаба; първото осъзнато приемане на болестта бе непоносимо за нея: светът се преобръщаше, редът на предметите — също. Преди да умре, трябваше да изостави мъжа си и сина си, и дъщеря си, и внука, и работата, макар именно работата сега да бе в състояние да я спаси, дори и временно. Трябваше за един ден да се откаже от всичко, което бе смисъл на живота й, и след това като бледозелена сянка да се мъчи неизвестно още колко, без да знае дали ще умре, или ще се върне отново към съществуването.
Изглежда, никакви радости и празници нямаше досега в живота й, а само труд и тревоги, труд и тревоги, но колко красив бе всъщност този живот и колко невъзможно бе на човек да се раздели с него!
Цялата неделя премина не като почивен ден, а като подготовка за утрешния рентген.
В понеделник, както се бяха разбрали, в девет и петнадесет Дормидонт Тихонович заедно с Вера Хангард и още една от ординаторките угасиха светлината в рентгеновия кабинет и изчакаха да се адаптират към тъмнината. Людмила Афанасиевна се съблече и се приближи към рентгеновия апарат. Взе от санитарката първата чаша с бариева смес, която се разклати — оказа се, че ръката й трепери.