Раково отделение

— Е, това едва ли е възможно! Няма да ни стигнат и двеста години! Почакайте, нещо не схващам. А къде е материалната база? Икономиката трябва да бъде… да де, преди това…

— Преди? Зависи… Например Владимир Соловьов доста убедително развива теорията, че може и трябва икономиката да бъде изградена върху основите на нравствеността.

— Как?! Първо нравствеността, а след това икономиката? — учудено го погледна Костоглотов.

— Да! Чуйте, руски човече, вие, разбира се, не сте чели нито ред от Владимир Соловьов, нали?

Костоглотов кимна.

— Но поне името сте чували?

— В килиите.

— А от Кропоткин поне страница прочели ли сте? «Взаимопомощта сред хората…»?

Костоглотов отново поклати глава.

— Е, да, той не е прав, защо да го четат!… А Михайловски? Разбира се, че не, той е отхвърлен, а след това забранен и книгите му са иззети от библиотеките.

— Но кога да чета? Кога! — възмути се Костоглотов. — Цял живот превивам гръб, а от всички страни питат: чел ли си, чел ли си? В армията, а и в лагера не изпусках от ръце лопатата, а на заточението — кирката! Кога да чета?

Но светлият израз на тревожно вдъхновение не слизаше от кръглото лице на Шулубин.

— Та ето в какво се състои същността на нравствения социализъм — не да насочиш хората към щастието, защото то също е идол на пазара, а към взаимното благоразположение. И звярът е щастлив, когато разкъсва плячката си, но взаимно благоразположени могат да бъдат само хората! И това е висшето, което е достъпно за хората!

— Неее, вие ми оставете щастието! — настояваше Костоглотов. — Оставете ми го, макар само за няколко месеца преди смъртта! Иначе, по дяволите…

— Щастието е мираж! — с последни сили продължи Шулубин, който бе пребледнял. — Аз например възпитавах децата си и бях щастлив, а те плюха върху мен! В името на щастието изгарях в печката книги, в които бе събрана истината! А кой може да разшифрова така нареченото «щастие на бъдещите поколения»? Кой е разговарял с тези бъдещи поколения, за да разбере на какви идоли ще се кланят? Прекалено често в миналото са се менили представите за щастието, за да се осмелим предварително да го подготвим. Разполагайки в излишък с бял хляб и мляко, съвсем не означава, че сме щастливи, а ако разделим насъщния си с онзи, който го няма, още днес ще бъдем! Ако се грижим само за «щастието», а и за размножаването, ние напразно ще ходим по земята и ще създадем страшно общество… Знаете ли, нещо не се чувствам добре… Трябва да отида да полегна…