Раково отделение
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Венисон», Перник
- ISBN: 954-8470-01-2
- Переводчик: Георги Миланов
- Жанр: Военная проза
Электронная книга - «Раково отделение». Краткое содержание книги:
А и се смееше отгоре на всичко, лудият гарван!
— … Защо са ни уличните клади, целият този излишен драматизъм! Ние го правим в тихия ъгъл, хвърляме в печицата, около която е топло!… Ето къде ме изправиха — с гръб към печката… Но за сметка на това отгледах децата… И дъщеря ми, редактор в районния вестник, написа такива лирични стихове:
Като безсилни криле на птица висяха полите на халата му.
— Дааа… — промълви Костоглотов. — Съгласен съм, че не ви е било по-лесно.
— Именно — Шулубин си пое дъх, седна и заговори по-спокойно: — Кажете в какво се състои загадката в редуването на тези периоди в Историята? У един и същ народ за някакви си десет години спада цялата обществена енергия и импулсите на доблестта, сменили знака си, се превръщат в импулси на страха. Аз например съм болшевик още от седемнадесета година, същият аз разгонвах смело в Тамбов есеро-меншевистката Дума, макар да имахме възможност само да свирнем с два пръста. Аз съм участник в гражданската война. Нали тогава въобще не се замисляхме за живота си! Просто бяхме щастливи да го дадем в името на световната революция! Какво стана с нас? Как можахме да се поддадем? И на чий натиск повече? На страха? На идолите на пазара? На идолите на театъра? Е, добре, аз съм малък човек, но Надежда Константиновна Крупска? Нима тя не е разбирала, не е виждала? Защо тя не надигна глас? Каква цена щеше да има за нас едно нейно изказване, дори ако то й струваше живота? Може би ние всички бихме се променили, бихме спрели лавината, за да не продължи по-нататък? А Орджоникидзе? Та нали той бе орел! Нито Шлиселбург, нито каторгата го бяха сломили, какво тогава го спираше поне веднъж да се изкаже гласно против Сталин? Но не, те предпочитаха да умират загадъчно или да се самоубиват! Нима това е мъжество, обяснете ми?
— Аз ли, Алексей Филипич? На вас? Това вие можете да ми обясните.
Шулубин въздъхна и се опита да промени позата си върху пейката, но въпреки това отново усещаше нетърпимата болка.
— Интересно ми е друго. Ето, вие сте се родили след революцията. Но сте лежали! И какво, разочаровахте ли се от социализма? Или не?
Костоглотов разсеяно се усмихна.
Шулубин се опираше на здравата си ръка на пейката, а болната си положи върху рамото на Олег.
— Млади човече, само не правете тази грешка! Не правете извод само заради страданията си и тези ужасни години, че социализмът е виновен. Тоест както и да мислите, но, все едно, капитализмът е отхвърлен от историята завинаги.
— Там, при нас… разсъждаваха така — в частното предприемачество има много положителни неща… Че при него се живее по-леко, разбирате ли? Винаги всичко има. Винаги знаеш какво къде да намериш.
— Чуйте, но това са еснафски разсъждения! Частното предприемачество е способно да реагира бързо, но то е добро само в определени малки граници. Ако то не се стегне навреме с железни клещи, от него ще израснат хора зверове, черноборсаджии, които не признават никакви ограничения в желанията и алчността си. Преди капитализмът да бъде отречен икономически, трябва да бъде отречен от етична гледна точка! Отдавна!
— Но знаете ли — намръщи се Олег, — често казано, виждам такива хора и у нас. Алчността не е патент само на примитивните люде.
— Правилно! — Ръката на Шулубин стисна рамото на Олег. — Така че главният въпрос е — социализъм, но какъв? Ние набързо се объркахме, мислехме, че е достатъчно да се измени начинът на производство, за да се променят веднага и хората! Но не стана нищо подобно. Човекът е биологичен тип! Променя се за хилядолетия!
— И тогава какъв социализъм ни е нужен?
— Там именно е въпросът! Какъв? Загадка!! Говорят «демократичен», но това е повърхностно указание, което не води до пътя към социализма, а само към началната форма, към вида на държавно устройство. Това е само намек, от който следва, че не бива да падат глави, но нито дума за това върху какво ще се гради социализмът. И главната цел е не в това да има изобилие от стоки, защото, ако хората продължават да бъдат биволи, ще стъпчат и тези стоки. Не е социализъм онзи, който не престава да повтаря за необходимостта от ненавист; който години наред е бил обхванат от жестокия огън на ненавистта, не може да каже изведнъж: «Край! От днес само ще обичам!» Не, той ще си остане в плен на ненавистта и винаги ще намери кого да ненавижда. Знаете ли това стихотворение на Хервег: