Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
— Винаги съм насреща — отзова се той.
Не знаех дали е изтрезнял напълно. Е, наглед беше така, но с офицерите от армията никога не можете да бъдете сигурни.
— И така — на работа! — казах делово. Наведох се към него и заговорих съвсем тихо. — Тези наблюдателни устройства бяха откраднати. Най-последните модели. И… — доближих се до ухото му, натъртвайки всяка дума: — …имаме основания да смятаме, че крадецът е бил нает от самия производител! — Забелязах как се стресна полковникът. — Само той би могъл да знае за съществуването на устройствата. Смятаме — тупнах го по ревера, — че производителят ги е откраднал от Флистен, за да ги продаде тук, на Волтар!
— Не може да бъде!
— Може! Хитро измислен начин за извличане на двойна печалба.
— Да му го „бибип“ на тоя тип!
— Както знаете, свръхсекретните наблюдателни устройства се продават само на упълномощени офицери по снабдяването на съответните служби. Тези бяха предназначени изключително за армията, следователно могат да бъдат продавани само на нея.
— Това го знам.
— Ето какво ще направим. Вие ще се престорите, че бихте искал да купите…
— А, няма как да стане. Не си нося чантата с документите.
— Нали ми обещахте!
Той се прегърби над масата.
— Вярно.
— Проявявате се като добър патриот. Компютрите бяха прави. — Това помогна и реших да продължа. — Въобще не е нужно да купувате каквото и да било. Искам просто да разглеждате изделията, като че обмисляте покупката. А пък аз, без те да подозират, ще огледам серийните номера и ще ги сравня с номерата на откраднатото. И ако се окаже, че сме прави в подозренията си, веднага ще си тръгнем, ще се обадя на началниците си от разузнаването, ще организират хайка и ще приключим веднъж завинаги с този случай. — Той сякаш се колебаеше. — Така вашето и досега безупречно досие ще бъде чудесно допълнено, несъмнено и със заповед за награда. — Тези заповеди не ги изписват по надгробните камъни, добавих наум.
В снабдяването не са разглезени от много награди, по униформите им почти не се забелязват разноцветни ширити. Така окончателно го хванах на въдицата.
— А сега — казах му, докато той плуваше в блаженство — ще се измъкна навън да се обадя.
Пъхнах се в нишата, регистрирах неговата електронна карта и се обадих на номера, който вече бях подбрал грижливо — на малка фирма за специализирана електроника, която кресливо се наричаше „Компания «Очите и ушите на Волтар»“. Никой не ми отговори. Погледнах часовника си. Толкова дълго се мъчих с изтрезняването на полковника, че работното време бе свършило. Бях подготвен и за това, имах номера в жилището на собственика. Пак се възползвах от полковнишката карта, за да се свържа.
— Съжалявам, магазинът е затворен — ми каза собственикът.
— Дори и за договори от няколко милиона кредита? — попитах.
Той натисна клавиша, даващ му достъп до картата на събеседника. Шумно си пое дъх.
— Ще събера всичките си служители там…
— Не, не! — припряно го прекъснах. — Устройствата, от които се интересуваме, са най-секретните ви изделия. Не искаме никой да научи, че обмисляме толкова мащабна поръчка. Бъдете така добър да дойдете сам. Трябва да опазваме тайната!
— Удобно ли ви е в 19,30?
Дотогава щеше да се стъмни. Прелестно!
— И не включвайте вътрешното осветление — добавих. — В града са забелязани агенти на бунтовниците от Калабар. Но вие няма от какво да се страхувате. Ще ме придружава въоръжен телохранител, преоблечен като цивилен технически експерт.
Той се съгласи и прекъснахме връзката.
Проверих дали полковникът разполага с личен аерокар.
Когато наближавах масата, сервитьорката без панталон тъкмо протягаше сметката за подпечатване и полковникът тревожно ровеше из джобовете си.
— Загубил съм си картата!
Невъзмутимата ловкост е втора природа за всеки опитен агент от апарата. С полковнишката карта в ръка се наведох да потърся по тъмния под около обувките му, сред захвърлените салфетки. Надигнах се и пуснах картата на масата.
— Би трябвало повече да внимавате — го посъветвах. — Никога не губете електронната си карта!
Той я взе с благодарност и подпечата сметката.
— Вече си мислех дали да не използваме вашата! — ухили се полковникът.
Само това ми липсваше! Скоро две убийства щяха да ми увиснат на шията. Никакви следи в този клуб! Не, благодаря! Дадох на сервитьорката пет кредита бакшиш — от неговите пари.
Нямахме много време и аз го побутвах да бърза. Щом излязохме, неговият аерокар потегли към нас. Той имаше и пилот! Не бях помислил за такава възможност. А този ми се стори такъв здравеняк, че вероятно се бръснеше с бластер. Излишни усложнения! Въобразих си, че личен аерокар означава машина без пилот. Но в армията все такива ги вършат. За всичко раздуват щатовете. Плановете на Ломбар за съдбата на отрепките биха премахнали проблема с излишното население!