Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
— Така мисля.
— Но не знаеш как да го използваш.
Келсайър помисли и призна:
— Да. Не зная.
— Това не е много успокоително.
Келсайър сви рамене и отново се загледа през прозореца.
— Дори и да не открия тайната навреме, съмнявам се лорд Владетеля да се окаже чак такъв проблем, какъвто смяташ. Той е могъщ аломант, но не знае всичко — иначе досега щеше да е мъртъв. Той не е всесилен, защото ако беше, нямаше да му се налага да екзекутира нещастните скаа, за да сплаши населението. Не зная какво е той, но е по-скоро човек, отколкото божество. Написаното в дневника… това са думи на простосмъртен. Истинската му сила се крепи на армията и богатството. Ако ги премахнем, няма да има с какво да попречи на рухването на империята.
Вин смръщи вежди.
— Келсайър, той може да не е божество… но е нещо различно. Днес, на площада, усещах натиска му върху чувствата си дори докато горях мед.
— Невъзможно, Вин. — Келсайър поклати глава. — Ако беше така, инквизиторите щяха да засичат аломантия дори когато наблизо има Задимител. Защо иначе преследват Мъгливите и ги изтребват?
Вин сви рамене.
— Ти знаеш, че лорд Владетеля е силен — продължи Келсайър, — и затова ти се струва, че продължаваш да го усещаш, макар това вече да е невъзможно.
„Може би е прав — помисли тя. — Все пак е аломант много по-отдавна от мен. Но… но аз наистина почувствах нещо, нали? И инквизиторът едва не ме уби — по някакъв начин бе успял да ме намери в мрака и дъжда. Все трябва да е доловил нещо“.
Реши засега да не си блъска главата над този въпрос.
— Единайсетият метал. Не може ли просто да го опитаме, за да проверим какво прави?
— Не е толкова лесно. Помниш ли, когато ти казах никога да не разпалваш метал извън десетте?
Вин кимна.
— Паленето на друг метал може да е смъртоносно — продължи Келсайър. — Дори погрешната смес на сплавта може да има тежки последици. Ако греша за Единайсетия метал…
— Ще те убие — довърши тихо тя. Келсайър кимна.
„Значи не си толкова уверен, колкото се преструваш.
Иначе досега да си го пробвал“.
— Точно това си искал да намериш в дневника — сети се тя. — Ключ за това как се използва Единайсетият метал.
— Да. Но поне досега не можем да се похвалим с напредък. Никъде в дневника не се споменава за аломантия.
— Но пък се говори за ферохимия.
Келсайър я погледна.
— Сейзед ли ти разказа за това?
Вин сведе поглед.
— Аз… го принудих.
Келсайър се разсмя.
— Чудех се какво ли съм пуснал по широкия свят, като те научих на аломантия. Разбира се, моят учител вероятно е бил спохождан от сходни мисли.
— Бил е прав да се безпокои.
— Разбира се, че е бил прав.
Вин се усмихна. Слънцето вече се беше скрило и из въздуха витаеха първите тъмни петна на мъглите.
— Сейзед обаче нямаше време да ми разкаже подробно за ферохимията. Какви са нейните възможности? — Очакваше Келсайър да й се скара, че го пита.
— Ферохимията е изцяло вътрешен процес — обясни той с леко презрение. — Може да прави същите неща като пютриума и калая — дава сила, издръжливост, остро зрение, — но всяко свойство трябва да се съхранява отделно. Може да подсилва и много други неща — неща, които аломантията не докосва. Спомени, физическа бързина, ясна мисъл… дори характеристики като тегло и възраст.
— Значи е по-силна от аломантията?
Келсайър сви рамене.
— Ферохимията няма външни сили — тя не може да Тласка или да Тегли чувства, нито да извършва Стоманено тласкане и Желязно дърпане. А най-голямото й ограничение е, че трябва да натрупваш тези умения, като ги извличаш от тялото си. Искаш да си дваж по-силен? Ще трябва да прекараш няколко часа в принудителна отмала, за да събереш сила. Искаш да оздравяваш бързо — доста време ще се наложи да се чувстваш болен. В аломантията самите метали са гориво — по принцип можем да използваме свойствата им, докато разполагаме с материал за горене. Във ферохимията металите са само средство за складиране — горивото е собственото ти тяло.
— Тоест не можеш просто да крадеш металните запаси на някой друг, така ли?
— Не става. Ферохимиците могат да използват само собствените си запаси. Та на въпроса ти — не. Не бих казал, че ферохимията е по-силна от аломантията. И двете имат своите предимства и ограничения. Например аломантът може да разпалва метала до определени граници, които поставят ограничения на способностите му. Ферохимиците нямат подобни ограничения, а когато натрупат два пъти повече сила за час, могат да са три пъти по-силни за по-кратък период — или дори четири, пет, шест пъти за още по-къси периоди.
Вин присви очи.