Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Едва тогава Калан си даде сметка, че можеше да убие и Кара.
Една Морещица не би оцеляла дълго след докосването на Изповедник. Но Калан нямаше избор. Бе направила всичко възможно, за да предупреди Кара, да й даде знак да се отстрани, но в края на краищата не можеше да допусне решението й да бъде повлияно от външни обстоятелства. Колебанието би било равносилно на катастрофа.
Въпреки това сега, когато всичко свърши, я обзе ужас.
Огледа се и видя Кара просната на снега вдясно от тях. Ако е докосвала момчето, докато Калан е освобождавала силата си…
Морещицата простена. Калан се дотътри до нея и падна на коляно. Сграбчи кожената й наметка и я обърна настрани.
— Добре ли си, Кара?
Кара я изгледа с досада, опитвайки се да се пребори с болката.
— Разбира се, че съм добре. Нали не си помисли, че съм толкова тъпа, та да не го пусна?
Калан се усмихна с облекчение.
— Разбира се, че не. Просто си рекох да не би да си си счупила врата при падането.
Кара изплю буца примесен с боклуци сняг.
— За малко.
Уорън им помогна да станат. С кисела физиономия разтърка наранените си рамене и лакти. Доколкото Калан бе чувала, ако човек се намира прекалено близо до Изповедник, освобождаващ силата си, може да пострада. За щастие Уорън не бе ударен лошо и болката в раменете му бързо утихна.
„Не и другата болка“ — помисли си Уорън, загледан в безжизненото детско телце.
— Скъпи Създателю — прошепна той на себе си. Хвърли поглед на Калан и Кара. — Та той беше само едно момче. Наистина ли се налагаше…
— Да — прекъсна го Калан с тон, нетърпящ възражения. Налагаше се. Двете с Кара вече сме попадали в подобна ситуация — с Марлин.
— Но Марлин е голям човек. А Лайл е толкова малък … той е само едно дете. Какво би могъл…
— Уорън, не умувай какво би могло да се случи. Джаганг беше в съзнанието му — също както преди с Марлин.
— Знаем какво означава това. Представляваше смъртна заплаха.
— Щом аз не успях да го удържа — подкрепи я Кара, — значи нищо не би могло.
Уорън въздъхна примирено. Свлече се на колене край момчето. Изрече молитва, като галеше нежно челото му.
— Предполагам, че няма да сбъркам, ако обвиня за всичко Джаганг. — Той се изправи и изтупа коленете си от снега. — Та нали в крайна сметка с него започна всичко.
Калан различаваше далечните силуети на Д’Харанските войници, които тичаха с всички сили към нея нагоре по хълма. Насочи се към тях.
— Щом предпочиташ да мислиш така.
Кара вървеше плътно до нея. Уорън си проправи път през снега, за да я настигне. Сграбчи Калан за ръката и я Дръпна да спре.
— Имаш предвид Ан, нали?
Калан потисна гнева си, очите й останаха вперени в Уорън.
— Уорън, ти също си бил жертва на тази жена. Бил си отведен в Двореца на пророците още като дете, нали?
— Да, но…
— Никакво но. Дошли са и са те отвели от дома ти.
— Както са направили и с това бедно мъртво дете. — Ноктите й се впиха в дланите. — Дойдоха и отведоха Ричард.
Уорън нежно притисна ръка до нейната.
— Знам как изглежда отстрани. Пророчеството често…
— Виж! — Калан гневно посочи с пръст трупа на момчето. — Ето до това водят твоите пророчества — до смърт и мизерия. Всичко става в святото име на пророчествата!
Уорън не отвърна на гневния й тон.
Тя си наложи да се овладее — поне външно.
— Колцина още трябва да умрат напразно в знак на криворазбрана преданост към пророчествата? Ако Ан не бе изпратила Вирна за Ричард, нито едно от тези ужасни събития нямаше да се случи.
— Откъде знаеш? Калан, знам как се чувстваш, но от къде си сигурна, че нямаше да стане така?
— Бариерата си седеше на мястото цели три хиляди години. Можеше да бъде свалена единствено от магьосник, притежаващ и двете страни на дарбата. Преди да се роди Ричард, такъв магьосник нямаше. Ан изпрати Вирна за него. Ако не го бе направила, бариерата още щеше да си е непокътната. Джаганг и Орденът щяха да останат от татък. Средната земя щеше да е в безопасност. А това момче тук щеше още да си играе на топка с приятелчетата.
— Калан, нещата не са толкова прости, колкото ги изкарваш. — Уорън разпери ръце в израз на объркаността си. — Не искам да споря с теб по този въпрос, но трябва да разбереш, че едно пророчество може да се изпълни по ред начини. То често търси свое собствено разрешение. Ако Ан не беше изпратила Сестра за Ричард, той щеше да попадне по друг начин на определеното място и пак да срути бариерата. Кой може да каже как? Нима не разбираш? Може би това е трябвало да се случи, а Ан е била просто машата. Ако не беше тя, щеше да е някой друг.
Калан си пое гневно дъх през стиснатите зъби.