Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Но Д’Харанците също бяха във война. Тези тук изобщо не приличаха на Д’Харанските войници, нямаха нищо общо с тяхната дисциплинираност и чувство за ред. Не му го каза.
Все пак Дженсън разбираше. По време на дългото и изнурително пътуване, под непрестанен страх от преследвачите на Господаря Рал, при вечната грижа за заличаване на следите, не и оставаше много време да се грижи за външния си вид. Освен всичко друго пътуваха при зимни условия през суров планински терен. От време на време и минаваше през главата, че Себастиан е принуден да я гледа рошава и размъкната, потна и миризлива. Но той като че ли никога не обърна внимание на неугледния и вид. Напротив, присъствието и го радваше неимоверно и винаги се стараеше да направи всичко, което е по силите му, за да и угоди.
Предишния ден бяха минали напряко през хълмовете, за да се озоват в предните редици на войската. По пътя си видяха изоставена ферма. Себастиан уважи желанието и да останат да пренощуват там, въпреки че бе рано да вдигат лагер. След като се изкъпа и изми косата си в запуснатата малка баня, тя се зае да изпере дрехите си. Седнала пред огъня, който Себастиан бе наклал междувременно, Дженсън среса и изсуши косата си. Предстоящата среща с императора я изпълваше с трепет и тя искаше да изглежда възможно най-добре. Себастиан, излегнат на лакът, и се усмихна с онази своя специална усмивка и каза, че дори да се яви пред Джаганг немита и рошава, пак ще бъде най-прелестната жена, която императорът е срещал през живота си.
Сега, когато вече навлизаха в очертанията на лагера на Императорския орден, стомахът и се беше свил на топка, макар косата и да бе сресана. По кипналите облаци, прелитащи над планинските била, личеше, че приближава пролетна буря. Мрачното оловно небе над далечните долини биваше раздирано от светкавици. Надяваше се да не завали веднага, та да и измокри косата и роклята тъкмо преди срещата с императора.
— Ето там, виждаш ли — посочи Себастиан напред, — това са шатрите на императора и на приближените му съветници и висши военни. По-нагоре по продължение на долината би трябвало да се намира самият Ейдиндрил. Император Джаганг още не е предприел атака на града. Идваме навреме.
Огромните шатри представляваха внушителна гледка. Най-голямата бе овална, с три кулички, поддържани от високи колове. Беше облицована с плоскости в ярки цветове. От стрехите се вееха знаменца и пискюли. На върховете на високите колове плющяха жълти и червени флагове, танцуващи с вятъра като гъвкави змии. Императорските шатри се извисяваха над сивото море от палатки на редовите войници като дворец над мрачни селски къщи.
Докато вървяха през пренаселения лагер, сърцето на Дженсън щеше да се пръсне. Рижка и Пит бяха вирнали уши, явно недоволни от глъчката, в която се озоваха изведнъж. Тя пришпори Рижка и пое протегнатата ръка на Себастиан.
— Ръката ти е потна — усмихна и се той. — Да не си притеснена?
Чувстваше се като в казан с вряща вода.
— Малко.
Но причината, довела я тук, и вдъхваше сили и увереност.
— Успокой се, император Джаганг ще се притесни, когато види пред себе си толкова красива жена.
Дженсън усети как лицето и пламва. Предстоеше и среща с императора. Какво ли би казала майка и? Докато яздеха насам, си мислеше как ли се е чувствала майка и като млада прислужничка в Двореца — едно нищожество — в присъствието на Мрачния Рал. Едва сега за пръв път започваше да разбира значимостта на това събитие в живота на майка и.
Докато двамата със Себастиан си проправяха път през тълпата, Дженсън усещаше върху себе си хиляди мъжки погледи. Отвсякъде прииждаха войници, любопитни да зърнат влязлата в лагера жена. В един момент пред тях се образува шпалир от войници с копия, препречващи пътя на напиращата отзад тълпа. Явно се опитваха да ги предпазят от непосредствено съприкосновение с възбудените от неочакваната среща мъже.
Себастиан забеляза, че посрещането и е направило впечатление.
— Императорът знае, че идваме.
— Как е разбрал?.
— Когато преди няколко дни срещнахме първите съгледвачи, а тази сутрин и близките постове, са изпратили куриери да информират император Джаганг за моето завръщане и да го предупредят, че не съм сам. Император Джаганг се е погрижил за сигурността на госта, който водя със себе си.
Дженсън си помисли, че войниците с копията се опитват да държат напиращата маса от мъже далеч от двамата. Стори и се странно, но като видя пияните мутри и лъстивите погледи на голяма част от мъжете, не можеше да не признае, че се радва на охраната.