Нож от блянове

— Отидоха си, или си тръгват — обясни й Елейн. Щеше да й гостува. Авиенда не си беше заминала завинаги. — Ранд ги е пратил нанякъде и не знам къде, огън да го гори.

— Чудех се защо Авиенда не е с теб.

Елейн натисна с пръст бронзовата фигурка на конник, по-малка от шепата й, на няколко левги западно от града.

— Някой трябва да погледне лагера на Даврам Башийр. Да разбере дали салдейците си тръгват. И Легионът на Дракона. — Всъщност не беше толкова важно. Не се бяха намесили в събитията, слава на Светлината, а времето, когато страхът от намесата им сдържаше Аримила, отдавна бе свършило. Но не обичаше в Андор да стават неща без нейно знание. — Прати утре гвардейците и при Черната кула. Да преброят колко Аша’ман има там.

— Значи подготвя голяма битка. Поредната голяма битка. Срещу сеанчанците, предполагам. — Скръстила ръце под налетите си гърди, Биргит огледа намръщено картата. — Интересно къде и кога. Само че ние си имаме достатъчно други грижи.

Картата показваше ясно причините Аримила да бърза толкова. Първо, на северозапад от Кемлин, почти извън картата, стоеше бронзовата фигурка на спяща мечка, свита и с лапи на муцуната. Близо двеста хиляди души, почти толкова, колкото можеше да изкара на бойното поле цял Андор. Четирима владетели от Граничните земи, с цяла дузина Айез Седай, тръгнали да търсят Ранд по неясни причини. Доколкото знаеше Елейн, нямаха никакъв повод да се обърнат срещу Ранд — макар да си оставаше простичкият факт, че той не ги беше обвързал към себе си, както другите земи — но виж, Айез Седай бяха друга работа, особено след като не беше сигурно на чия страна са, а дванайсет вече ставаха опасен брой дори за него. Е, четиримата владетели бяха разгадали мотивите й да ги покани да влязат в Андор, но все пак бе успяла да ги подведе за местоположението на Ранд. За жалост Пограничниците бяха повярвали на всички приказки колко бързо ще могат да се придвижат на юг и сега стояха и чакаха, и се опитваха да измислят как да заобиколят по-отдалече обсадения град. Това беше разбираемо, даже похвално. Външни войски толкова близо до андорс-ки ратници, на андорска земя — положението можеше да стане деликатно. Винаги можеха да се намерят няколко луди глави. При тези обстоятелства кръвопролитията — и дори война — можеха да започнат много лесно. Все пак подминаването на Кемлин щеше да е трудно — тесните селски пътища се бяха превърнали в блата от пролетните дъждове и толкова голяма армия трудно щеше да мине по тях. Но Елейн би предпочела да се приближат на още двайсет-трийсет мили към Кемлин. Беше се надявала присъствието им да доведе до по-различен ефект. Е, все още можеше да стане.