Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
Не се виждаше никакъв човек и момчето можеше да се разхожда свободно. Като влезе в градината, настроението му изведнъж се подобри. Покатери се на малка калина, за да опита плодовете и, но преди да ги достигне, съгледа дива череша. Спусна се по стъблото на калината и се покатери на черешата, но оттам видя храст френско грозде, на който още висяха дълги червени гроздове. Цялата градина беше пълна с къпини, малини и шипки. В зеленчуковите лехи имаше цвекло и ряпа, всички храсти бяха отрупани с плодове, по цветята се виждаха шушулки със семена, по стръкчетата трева — малки класове. А там, на пътеката — не, то не се лъжеше! — там имаше голяма хубава ябълка, която блестеше на лунната светлина!
Момчето седна на тревата до ябълката, извади ножчето си и почна да си реже малки парченца. „Ако навсякъде имаше толкова ядене като тук, не би било лошо да си джудже цял живот“ — помисли си то.
Докато ядеше, то се запита дали не би било по-добре да остане тук, а дивите гъски да отлетят на юг без него. „Не знам как да обясня на гъсока Мортен, че не мога да си отида в къщи — помисли си то. — Най-добре е да се разделя с него. Тук бих могъл да си приготвя запас за зимата като катеричките, а ако живея в някое ъгълче в обора или в плевнята, няма да измръзна.“
В този момент над главата му се чу лек шум и до него застана нещо, което приличаше на къс брезов пън. Пънът мърдаше и се въртеше, а в горната му част блестяха като въглени две светли точки. Момчето скоро забеляза, че пънът имаше извита човка и кръгове от пера около очите и се успокои, че това не е някаква магия.
— Приятно е да срещне човек живо същество — каза то. — Може би ти ще ми кажеш, госпожо кукумявко, как се казва това място и какви хора живеят тук?
И тази вечер както всяка друга кукумявката беше седяла на го лямата стълба, опряна на покрива, и се бе оглеждала по пътечката и поляната за мишки. За нейно разочарование не се мяркаше никаква мишка. Вместо това тя забеляза, че из градината се движи нещо прилично на човек, макар и много по-малко. „Ето кой плаши мишките — помисли си кукумявката. — Това пък какво ли е?“
„Не е катеричка, не е коте, не е невестулка — продължаваше да си мисли тя. — А аз си въобразявах, че една птица като мен, живяла толкова дълго в стария чифлик, знае всичко на света. Но това не мога да разбера какво е!“
Кукумявката гледа животинчето, което се движеше по пясъчната пътечка, докато я заболяха очите. Най-после любопитството й надделя и тя хвръкна към земята, за да го разгледа отблизо.
Когато момчето заговори, кукумявката се наведе и почна да го разглежда. „Няма нито нокти, нито бодли — помисли си тя, — но може би има отровни зъби или някакво по-опасно оръжие. Не е лошо да разбера по-добре какво представлява, преди да го нападна.“
— Чифликът се нарича Морбака — каза кукумявката — и тук някога са живели благородни хора. Но ти кой си?
— Чудя се дали да се заселя тук — каза момчето, като не отговори на въпроса на кукумявката. — Смяташ ли, че това е възможно?
— Хм, сега чифликът не е онова, което беше — отвърна кукумявката, — но все някак може да се преживее. Зависи от какво възнамеряваш да живееш. Мислиш ли да ловиш мишки?
— О, не! — каза момчето. — По-скоро мишките ще изядат мен, отколкото аз тях.
„Дали е толкова безопасен, колкото се показва? — питаше се кукумявката. — Я да видим!“ Тя се издигна във въздуха и в следния миг заби нокти в рамото на Нилс Холгерсон и посегна с човка към очите му. Момчето закри с едната ръка очите си, а с другата се опита да се освободи. И същевременно викаше за помощ колкото му глас държи. Разбираше, че животът му е в опасност и му се струваше, че този път с него е свършено.
Сега трябва да разкажа как по някакво чудно съвпадение същата година, когато Нилс Холгерсон пътуваше с дивите гъски, една жена се канеше да напише книга за Швеция. Тази книга трябваше да бъде такава, че да могат да я четат децата в училищата. Жената мисли върху тази работа от Коледа до есента, но не написа нито ред и толкова се измъчи, че си каза: „Ти не си за тази работа. Седни по-добре и пиши любимите си легенди и разкази и нека някой друг напише тази поучителна и сериозна книга, в която не трябва да има нито една измислена дума!“
Тя беше решила вече да се откаже от намерението си, но и това не й бе леко. Какво удоволствие би било за нея да може да напише една хубава книга за Швеция! Най-после й мина през ума, че може би работата не върви, защото тя живее в града и гледа около себе си само улици и къщи. Ако излезе вън от града, сред гори и поля, може би ще тръгне по-добре.