Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
Няма какво да разказвам за другите. Те всички работили мъжки. В средата било мъчно да се оре, но на изток и на запад било още по-мъчно, защото там било пълно с камъни и блата и било невъзможно да се изорат праби, равни бразди. Двамата най-млади трябвало през всичкото време да завиват и да заобикалят, но и те свършили много работа.
Когато се свечерило, седмината братя седели уморени и обезкуражени на края на браздите си и чакали.
Най-сетне баща им пристигнал. Най-напред той отишъл при онзи който орал най на запад.
„Добър вечер! — поздравил бащата. — Как е работата?“
„Нищо не излезе — отговорил синът. — Тази земя, която ни даде да орем, е много лоша.“
„Ти си седнал с гръб към браздата — казал баща му. — Обърни се и погледни какво си направил! Не е толкова малко, колкото ти се струва.“
Когато се огледал синът, видял, че там, където бил минал с ралото, станали чудесни долини с езера на дъното и хубави гористи склонове. Той бил минал през Далсланд и Нордмарк във Вермланд и изорал Лаксьо и Лелоиг, и Стура Ле, и Сил. Бащата имал всички основания да бъде доволен от него.
„Ела да отидем да видим какао са направили другите“ — рекъл той.
Вторият, при когото стигнали, бил изорал областта Йосе и езерото Глафсфиорд. Третият изорал Вермелн, най-големият — Фрюксдал и езерото Фрюкек, следващият — Елвдал и Кларелв. Четвъртият се измъчил в Минната област, но изорал Юнген и Дагльоса, а така също и куп други малки езера. Браздата на шестия била много чудновата. Той няй-напред разорал място за голямото езеро Скагерн, после направил една тясна бразда за Летелв, а след това преминал; границата и издълбал малките езера в минната област на Вестманланд.
След като разгледал всичко, бащата казал, че са свършили добра работа и че е доволен от тях. Страната не била вече така пустинна и можела да се насели и обработи. Те били направили много езера, пълни с риба и плодородни долини. По реките имало водопади, които можели да движат мелници, дъскорезници и чукове. По хълмовете между браздите имало място за гори и сега можели да се направят и пътища към рудните залежи в Минната област.
Като чули това, синовете се зарадвали, но все пак искали да знаят кой от тях е най-добър.
„В такава нива — казал бащата — по-важното е браздите да са еднакви, отколкото някоя да е по-хубава от другите. Който стигне до дългите тесни езера в Нордмарк и Далсланд, ще трябва да признае, че рядко е виждал нещо по-красиво. Но на него ще му харесат и плодородните земи край Глафсфиорд и Вермелн. Като поживее известно време там, ще може да отиде в дългите тесни долини край Фрюкен и Кларелв. А ако се умори и от тях, може да отиде край езерата в Минната област, които са толкова разнообразни и многобройни, че никой не може да ги запомни. След тези малки, нарязани от заливи и носове езера той сигурно ще се зарадва на широкия Скагерн. А сега аз ще ви кажа, че и синовете са като браздите. Никой баща не може да се радва, ако някой е по-добър от другите. Но ако може със същата радост да обърне поглед от най-малкия до най-големия, тогава душата му е спокойна.“
XLIX
Малкият чифлик
Четвъртък, 6 октомври
Дивите гъски летяха по течението на Кларелв, докато стигнаха големите фабрики при Мункфорш. После завиха на запад към Фрюксдал. Но още преди да стигнат езерото Фрюкен, започна да мръква и те кацнаха в едно тресавище сред обраслата с гора височина. Тресавището беше добро място за нощуване на дивите гъски, но на момчето се видя грозно и студено и то почна да си мечтае за хубаво легло. Докато още бяха във въздуха, то забеляза няколко чифлика надолу по склона и сега бързо се запъти към тях.
Пътят се оказа по-дълъг, отколкото му изглеждаше, и момчето на няколко пъти си помисли да се върне. Но най-после гората около него почна да оредява и то излезе на широк път, който скоро напусна гората. Красива брезова алея водеше към един чифлик и момчето веднага тръгна по нея.
Най-напред влезе в един двор, широк като градски площад и обграден с дълги червени постройки. От този двор мина в друг, където се намираше господарската къща с две крила отстрани. Пред нея имаше широка поляна, пътека, покрита с пясък, а отзад — голяма градина. Къщата беше малка и неприветлива, но пред нея имаше редица грамадни калини, толкова нагъсто една до друга, че представляваха цяла стена. На момчето се стори, че се намира в някаква прекрасна стая с висок свод. Небето беше светлосиньо, калините жълти, с големи червени кичури. Тревата сигурно беше зелена, но под силната светлина на луната изглеждаше като сребърна.