Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
— Не се бойте, княже. Можем да ви защитим от него.
Онокоджи само поклати глава.
— Смятате, че не знаем от кого се страхувате т-толкова? Знаем. Сута го назова преди смъртта си. Булкокс е.
— Какво е Булкокс? — опули се Локстън. — Какво общо има Булкокс?
— Алджърнън Булкокс е оглавявал заговора, насочен срещу Окубо — обясни Фандорин, изговаряйки ясно всяка дума не толкова заради сержанта, колкото заради Онокоджи. — Суга е действал по указания на англичанина. Нали така?
Въпросът бе адресиран към арестанта. Той кимна, без да отваря очи.
— Ама що за нация са тия англичани! — избухна сержантът. — Не им ли стига Индия, не им ли стигат моретата? Искат да яхнат целия свят! Поне да действаха честно! Чуйте какво ще ви кажа, джентълмени. Дъртата Британия прекалено се вихри. Време е някой да я постави на мястото й. Нямат никаква работа в Япония. Има и по-прилични страни, които хем търгуват честно, хем не се месят в политиката.
Титулярният съветник напълно се съгласи с американеца, макар да имаше всички основания да подозира, че думите му за „по-приличните страни“ ни най-малко не се отнасят за Руската империя.
— Не искам да излизам на свобода — рече изведнъж Онокоджи на Фандорин. — Ще ме убият. Погрижете се за мен. Аз ще ви бъда полезен.
— Ще ни разкажете всичко, което знаете за тайните дела на Булкокс, и сержант Локстън ще ви разреши да останете в общинския затвор колкото потрябва.
— Не! Тук той ще ме намери веднага!
Ераст Петрович видя, че човекът не е на себе си.
— Добре. Ще ви предоставя убежище в руското консулство. Обаче срещу пълна откровеност.
— Ще разкажа всичко. За Булкокс. Но не сега. Зле ми е. И скоро ще ми стане още по-зле. Нуждая се от инжекция. Ще поспя, а после… после ще говорим. Само ме отведете оттук! По-скоро! Той… той със сигурност вече е научил, че съм арестуван. Знае и за Суга. И веднага ще се досети. Той е много умен!
Локстън изпухтя:
— Гледай как го е наплашил тоя английски мръсник!
Отзад изведнъж се чу:
— Кого имате предвид, сержант? Мен ли?
Всички се обърнаха. На прага на затворническата килия бе застанал Туигс — с неизменната си колосана яка, папийонка, поръждавяла от старост лекарска чанта под мишница.
— Не док, не говорех за вас, а за… — смути се началникът на общинската полиция, но Асагава се разкашля силно и Локстън завърши не много сполучливо. — Говорех за съвсем друг мръс… за друг англичанин.
Ераст Петрович долови погледа на инспектора, който леко сви рамене. Тоя жест означаваше, че Туигс-сенсей, разбира се, е извънредно достоен човек, но тук се засягат държавните интереси и престижът на неговото отечество, затова по-добре е да не се говори за Булкокс.
— Как мина нощната експедиция? — любопитно попита докторът. — Да си призная, не съм мигнал до разсъмване. Ужасно се притеснявах за вас. Разказвайте де!
Разказаха му. Почти всичко. Спестиха само историята с непочтения достопочтен.
— Значи има доказателства срещу Суга, а самия Суга вече го няма? — резюмира лекарят и обърса с кърпа плешивата си глава. — Но това е прекрасно! Защо тогава сте толкова угрижени, джентълмени?
Последва нова размяна на погледи и инспекторът отново сви рамене, но сега вече това означаваше: постъпете както намерите за добре.
— Открихме в книжата на интенданта една схема, на която всичко е написано с някакви непонятни знаци — Ераст Петрович показа листчето. — Знаем, че това са участниците в заговора, но не можем да прочетем имената им…
— Дайте да видя…
Туигс нагласи очилата на върха на носа си, втренчи се в хартията. После изведнъж я обърна нагоре с краката.
— Чакайте, чакайте… Някъде бях виждал нещо подобно…
— Спомнете си, докторе, спомнете си! — извикаха един през друг тримата.
— Криптограми, ползвани от нинджите. Ето какво представлява това — тържествено обяви Туигс. — Шиноби са имали собствена система за фонетична писменост за тайната си кореспонденция.
— Интендант Суга не е шиноби — усъмни се Асагава. — Изключено е. Той произхожда от добро самурайско семейство.
— Какво от това? Може да е изучил тяхната азбука, както опитах навремето и аз. Знаете, че се интересувам от историята на нинджите. Така че не бих могъл да ви ги прочета веднага, но ако поровя из старите си записки, може би ще успея да разшифровам нещичко. Не обещавам, но ще се опитам.
— Знаем как се чете една от думите — Фандорин посочи централното кръгче. — Ето името на главатаря.
— О, това е много важно! Тук има букви, които се срещат и в другите думи. Казвайте бързо какво пише тук?