Диамантената колесница

Есенно листо

Маса не беше спал цяла нощ, притесняваше се.

Вечерта се престори, че вярва, дето господарят е решил изведнъж да чете вестник, излезе от къщата, но, естествено, не тръгна към „Гранд хотел“, а се скри зад едно дърво. Проследи незабелязано господаря до гарата и когато видя, че той смята да пътува за Токио, също се накани да си купи билет. В тоя момент обаче се появи инспектор Асагава. Като ги видя как се разминават, без да се поздравят, Маса разбра, че замислят нещо съвместно.

Поколеба се. Инспектор Асагава е истински йорики, не можеш да го излъжеш. Ще забележи следенето като две и две. Освен това е сериозен и отговорен човек. Може да се разчита, че ще опази господаря.

С други думи, не замина. И това го тормозеше. Очевидно господарят се бе захванал с някаква опасна дейност. В чантата, която бе подредил тайно от Маса, имаше облекло на нощен съгледвач. Колко труден е животът на васала, който не може да се разбере с човека, на когото служи! Ако знаеше езика на северните варвари, Маса щеше да каже на господаря си: „Нямате и никога не ще имате по-верен и старателен помощник от мен. Пренебрегвайки помощта ми, вие наранявате моето сърце и моята чест. Аз съм длъжен навсякъде и винаги да бъда с вас, това е моят дълг.“ Но нищо, господарят е много умен, той всеки ден научава нови и нови японски думи и не е далеч денят, когато с него ще може да се разговаря на човешки език без разни жестове и гримаси. Тогава Маса ще може да служи както се полага.

А засега правеше възможното: на първо място, не спеше; на второ — не допусна в леглото си Нацуко, макар тя да се нацупи, пък и неговата собствена карада96 го искаше (но нищо й няма, ще търпи, една карада трябва да се подчинява на духа); на трето — произнесе осемстотин осемдесет и осем пъти заклинанието срещу нощни беди, на което го бе научила една куртизанка. Властелинът на сърцето на тая жена бе един нощен грабител. Всеки път, когато той излизаше да граби, тя не посрещаше клиенти, а палеше благовонни свещи и се молеше на бога Хотей с големия корем97, покровителя на хората, чийто живот зависи от съдбата. И всеки път нейният възлюбен се връщаше сутрин с пълен чувал с плячка на гърба — толкова силно бе нейното заклинание. Но веднъж глупавата жена бе объркала бройката и за всеки случай изрече заклинанието повече пъти. И какво, мислите, се случи? Още същата нощ стражарите заловиха злочестия грабител и на сутринта главата му вече се зъбеше срещу минувачите на моста над Сакурагава. Куртизанката, разбира се, си прободе гърлото с игла за коса и всички си рекоха: така й се пада на тая безотговорна глупачка.

За да не сбърка, Маса събираше оризови зърна на купчинки. Каже заклинанието и сложи едно зрънце, каже го пак и сложи още едно. Малките купчинки от по осем зрънца събираше в по-големи, които се състояха от по десет малки. Докато големите купчини станат единайсет, утринта напредна. Без да бърза, Маса напевно произнесе молитвата още осем пъти. Сложи последното зрънце ориз, надникна през прозореца и видя как пред портала на консулството спира черна лакирана карета, неописуемо великолепна и с цели четири впрегатни коня. На капрата беше седнал важен кочияш, от глава до пети в сърмени ширити и с пера на шапката.