Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
— Да — отвърна Трикси и го погледна както в редките случаи, когато лъжеше, и понеже сама не си вярваше, не беше съвсем сигурна, че ще й повярват.
— Не ти вярвам — отсече Вик. — Само някои приказват така, но вие по детски раздувате нещата. — А не бива, искаше да добави той, но знаеше, че Трикси няма да го послуша, а и не искаше да изглежда нито в нейните, нито в своите очи дотолкова уплашен, че да я смъмри.
— Все ме врънкат да им кажа как си го убил — рече Трикси.
Вик се наведе и затвори крана, защото водата беше стигнала почти до раменете й:
— Но аз не съм го убил, детето ми. Иначе щяха да ме пратят в затвора. Нали знаеш, че за убийство наказват със смърт. — Той шептеше както за да й направи по-силно впечатление, така и защото, като не шуртеше водата, Мелинда би могла да ги чуе от хола.
За миг Трикси го погледна съсредоточено, после погледът й разсеяно — също като на Мелинда — се плъзна по потъналия водолаз. Не искаше да повярва, че не е убил. В тая руса главица нямаше никакъв нравствен критерий, камо ли за нещо толкова голямо като убийство. Трикси не би откраднала и парченце тебешир от училище, но убийството за нея беше съвсем друго нещо. Всеки ден тя гледаше убийства в комиксите, по телевизията у Джени, ликуваше, когато добрите каубои от уестърните геройски убиваха. Тя искаше татко й да е герой, от „добрите“, да не се страхува от нищо. А ето че сега й падна в очите.
Трикси вдигна глава.
— Аз пък знам, че си го убил. Само ми казваш, че не си.
На следващия ден двамата купиха един мъжки боксер за седемдесет и пет долара. Беше съвсем мъничък, ушите му бяха току-що подрязани, омотани с бинтове и пластири, които стърчаха по главата му. Беше чистокръвен боксер на име Роджър Горски. На Вик му стана много драго, че от толкова много кученца Трикси се спря точно на Роджър заради печалната му маймунска муцунка и заради бинтовете му. Докато оглеждаха кученцата, Роджър на два пъти наостри уши и изскимтя срещу него, а изражението му стана още по-печално. През целия път до вкъщи Трикси го държа в скута си, прегърнала го през врата, по-щастлива дори отколкото на Коледа.
Мелинда сигурно щеше да направи някоя неприятна забележка по адрес на кучето, ако не беше видяла, че Трикси е очарована. Вик намери в кухнята един картонен кашон, подряза го, за да не е много дълбок, и отвори вратичка на едната му страна, през която кученцето да влиза вътре да спи. После покри дъното на кашона със стари бебешки пелени и го отнесе в стаята на Трикси.
Беше купил пакетчета бисквити за кучета, бебешка овесена каша и бурканчета с някаква специална кучешка храна, която кучкарят му препоръча. Кученцето имаше апетит и вечерта, след като си хапна, заразмахва опашка и доби малко по-весел вид. Поигра си с гумената топка, която Трикси му търкулна на пода.
— Животът почва да навлиза вкъщи — рече Вик на Мелинда, но отговор не последва.
18
През ноември Вик и Мелинда отново отидоха на танцова забава, този път на т.нар. „Нощ на листопада“, с която в Литъл Уесли посрещаха есента. Като се получи поканата от клуба, първата мисъл на Вик беше да не ходи, но почти веднага промени намеренията си щеше да е грешка, ако не отиде, а той поначало се стремеше да не допуска грешки пред хората. Даде си сметка за съображенията, които бяха продиктували първоначалната му реакция да отхвърли поканата. Преди всичко отношенията им с Мелинда на 4 юли бяха къде по-добри отсега, четири месеца по-късно, и не му се щеше да противопоставя онова по-щастливо време на настоящия момент. Освен това беше потънал в четене на един ръкопис на италиански, по-точно на сицилийски, и нямаше желание дори за една вечер да се откъсне от него. Пък и съвсем нямаше да е лесно да склони Мелинда да отидат. Както и стана — тя отказа, макар да настояваше той да отиде. Навярно искаше да мине за съкрушена, съсипана жена, която си седи вкъщи и ридае. Но главно искаше да покаже, точно като не се показва пред хората, че е враг на мъжа си, а не вярна съпруга. И въпреки това не се оказа кой знае колко трудно да я предума. Последната възпираща го причина, достатъчно незначителна обаче, беше, че официалният му костюм трябваше да се стесни в кръста.
Голямата кръгла танцувална зала на клуба беше цялата украсена с есенни листа, по полилеите висяха пищни гроздове от борови шишарки, а тук-там сред червеникавокафявите листа оранжавееше по някоя кратунка. Едва тук, когато тръгна на една от обичайните си самотни обиколки из залата, на Вик започна да му става приятно. Навярно, макар и за момент, вкъщи се беше усъмнил в себе си. Не знаеше доколко да се доверява на това, което беше чул от Трикси. Сега обаче му се видя много любопитно да минава или да се застоява край същите хора както на 4 юли. Ето я мисис Поднански, по-мила и дружелюбна от всякога, ето ги Макфърсънови, съвсем, съвсем същите — към десет часа Мак позачерви очите от пиене, но сигурно щеше да се държи докрай, а що се отнася до жена му, дори и да беше проявила на здрависване някакви признаци на подозрение с продължителния си изпитателен поглед, то като че отпадна, когато заяви, че Вик изглежда направо чудесно.