Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Накор яздеше до Ерик в задната част на колоната.
— Лошо, много лошо — отбеляза той.
— През изтеклата седмица не видях много неща, които да не са много лоши — каза Ерик.
Бяха пътували повече от четири седмици, пресичайки равнината към Махарта. Арената на бойните действия започваше да се пълни с групи, минаващи в различни посоки: патрули от напредващата армия, малки отряди наемници, решили да напуснат града, вместо да се сражават — те отстъпваха на дружината на Калис достатъчно място за лагеруване, макар две от тях да се опитаха да се пазарят. Когато ставаше ясно, че Калис не иска да влиза в битка, се съгласяваха да делят лагера и новините.
Вестите бяха лоши. Ланада беше паднала в резултат на предателство. Никой не беше сигурен как е станало, но очевидно бяха успели да убедят по някакъв начин жреца-крал да изпрати войската си на север, оставяйки града на грижите на една малка дружина. Оказало се беше, че водачът на тази дружина е агент на Изумрудената кралица, и той бе отворил портите на града на голяма сааурска военна част, идваща от югозапад. Населението се беше прибрало за спане след големи чествания при изпращането на войската — бойните слонове на жреца-крал с изострени като бръснач бивни и железни шипове, поставени около краката им, бяха излезли извън градските порти, като кошовете на гърбовете им бяха пълни с воини, готови да изпратят смъртоносен дъжд от стрели към нападателя. До тях бяха крачили кралските Безсмъртни, частната армия на раджите на Махарта, набрана от маниаци, използуващи специални наркотични вещества, всеки един способен да се бие с такава сила и смелост, каквато нормалният човек не можеше да постигне. На Безсмъртните беше обещана голяма слава и по-добър живот след като се преродят, ако загинат в служба на раджата.
На следващата сутрин градът бе паднал в ръцете на сааурците и населението бе събудено от викове и писъци — нападателите преравяха всяка къща, като откарваха всички, до последния старец, жена и дете на централния площад пред двореца на жреца-крал. Той излезе от покоите си под стража и каза на гражданството, че вече ще се подчиняват на Изумрудената кралица. Той и жреците му бяха отведени обратно в двореца и оттогава не се бе чуло нищо за тях.
Войската на Ланада беше изпратена на север, за да се сражава с армия, която вече беше зад гърба й, и се завърна по заповед на генерала на жреца-крал, който беше предал командуването на генерал Фадавах, а после се беше присъединил към господаря си в палата. В града плъзнаха слухове, че жрецът-крал, неговите министри и генерали били екзекутирани и изядени от сааурците.
Едно беше ясно: завоеванието напредваше бързо. С падането на Ланада, извършено почти безкръвно, генерал Фадавах беше изтеглил още по-големи военни сили на позициите северно от града и бе изпратил цялото воинство да заобиколи Ланада и да се спусне надолу по реката към Махарта. Бяха потеглили само ден след като дружината на Калис беше дезертирала.
За армията на Изумрудената кралица беше чисто предимство да се спусне на юг без почти никаква съпротива. Нежеланите отряди се бяха оказали откъм грешната страна на реката. Сега частите, идващи от север, откъм Ланада, се движеха по главния път между двата града, докато инженерните части прехвърляха временни мостове през реката на няколко мили на север от устието й.
Ерик погледна почернелия пейзаж пред себе си; някои местни хора бяха подпалили сухата зимна трева, за да не бъдат заловени от сааурците. Само студеният дъжд бе попречил на големи пожарища в равнината.
Ерик размишляваше за студеното време. Сега у дома беше средата на лятото. По времето, когато напуснеха Махарта, ако въобще успееха да го направят, щеше да стане почти година, откакто беше избягал от Даркмоор.
Внезапното насочване на главните сили на Фадавах на юг бе породило объркване и суматоха и това осигури предимство на дружината на Калис. Придвижването към фронтовата линия беше изненадващо лесно.
Ден по-рано един офицер се бе опитал да им иска пропуски, но Калис спокойно му отговори:
— Никой не ни е дал нищо, написано на хартия. Беше ни наредено да се придвижим към фронта.
Офицерът беше съсипан от умора и само им махна да минат през бариерата.
Сега се намираха на билото на възвишение, от което се виждаше равнината долу, където Ведра се изливаше в Синьо море.
Махарта беше град от бял камък и хоросан, сега обаче посивял от постоянно падащите сажди. Беше се проснал на два главни острова, докато други по-малки квартали бяха изградени върху островчета в делтата. От северозапад, север и североизток главният град беше ограден с висока стена, а останалите части бяха заобиколени от реката, пристанището или морето. Няколко канала и притока осигуряваха разнообразни възможности за пристани на кораби — както край реката, така и покрай морския бряг. По многобройните островчета бяха пръснати селища, а на западния бряг на реката беше израсло голямо предградие със собствена защитна стена.