Кралят
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570980
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят». Краткое содержание книги:
Бет махна скрийнсейвъра от екрана и видя как електронната поща се опреснява. Адресът, на който беше настроен този компютър, беше общата кутия за краля и тя се приготви да открие дълъг списък от непрочетени писма.
Имаше само едно.
Осезаем израз на смяната във властта, предположи тя…
Изведнъж се намръщи и се приведе напред. Темата беше „Натежало сърце“. А подателят беше някой, чието име тя разпозна единствено защото беше в списъка с подписи върху онзи шибан пергамент.
Бет отвори писмото и го прочете веднъж. Втори път. Трети.
До: Рот, син на Рот
От: Абалон, син на Абалон
Дата: 04430 12.59.56
Тема: Натежало сърце
Господарю, с натежало сърце очаквам бъдещето. Присъствах на заседанието на Съвета и подкрепих вота на недоверие, с неговите остарели, тесногръди основания. Отвращавам се от себе си и от расата, заради наскорошните действия на глимерата, ала още повече от липсата ми на смелост.
Много, много отдавна баща ми Абалон служил на Вашия баща. Историята и до днес се разказва в семейството ми, макар подробностите вече да не са широко известни: когато група заговорници се обърнали против родителите Ви, баща ми застанал на страната на краля и кралицата и по този начин завинаги покрил рода ми с достойнство. Като отплата Вашият баща дарил семейството ми с финансова свобода и положение в обществото.
Тази нощ аз се оказах недостоен за това наследство. И откривам, че не съм в състояние да преглътна страхливостта си.
Не съм съгласен с действията, предприети срещу Вас… и вярвам, че и други мислят по този начин. Работя с група обикновени граждани, за да дам гласност на техните тревоги и да се обърна към глимерата за подобаваща компенсация. При общуването ми с тези граждани се убеждавам, че сред расата има мнозина, които си спомнят какво е направил баща Ви за тях и за семействата им. Въпреки че никога не са Ви срещали, това доброжелателство се простира и върху Вас и Вашето семейство. Знам, че ще споделят тъгата и загрижеността ми за това, което ни предстои.
Като признание за провала ми, аз подадох оставката си в Съвета. Ще продължа да работя с обикновените граждани, тъй като те се нуждаят от защитник… и макар да не съм особено подготвен за тази роля, трябва да се опитам да сторя нещо добро в този свят или никога вече няма да мога да заспя.
Ще ми се да бях направил повече за Вас. Вие и Вашата шелан ще бъдете в мислите и молитвите ми.
Всичко е толкова несправедливо.
С почит, Абалон, син на Абалон
Какъв прекрасен мъж, помисли си Бет, докато затваряше имейла. И той трябваше да се отърси от чувството за вина – като се имаше предвид какъв е подходът на глимерата към всичко, едва ли му бяха оставили някакъв избор.
Глимерата знаеше как да съсипва животи, без да ги отнема.
Бет погледна часовника на стената – Рот вероятно всеки миг щеше да се появи. И тогава те щяха… е, всъщност и представа си нямаше какво щяха да направят. Обикновено по това време се отправяха към леглото, но в момента това изобщо не я привличаше.
Защо пък да не се преместят в друга спалня? Не мислеше, че е в състояние дори да погледне онези натруфени покои.
Разсеяно отвори интернет експлорър и се загледа в страницата на Гугъл, поклащайки глава при вида на бутона с надпис „Чувствам се късметлия“.
Аха. Как ли пък не.
Господи, само ако Ви не мразеше всичко, свързано с „Епъл“, сега тя щеше да държи в ръката си айфон и да попита Siri30 какво да прави.
Благодарна беше на Рот, че е готов да отстоява брака им, но дяволите да го вземат…
Без никаква особена причина през ума ѝ пробяга сцена от „Принцесата булка“… онази, в която се женеха на олтара, пред свещеника.
„Бракът, сън насън…“
Бет се вкамени.
А после бързо написа нещо и натисна шибания късметлийски бутон.
Онова, което излезе, беше…
– Хей, готова ли си да се качваме?
Бет бавно вдигна очи към съпруга си.
– Знам какво трябва да направим.
Рот потръпна, сякаш някой беше изпуснал пиано върху крака му. А после придоби вид, сякаш главата му ще се пръсне.
– Бет. За бога…
– Обичаш ли ме, обичаш ли всичко в мен?
Рот се облегна на стъклената врата на офиса, а Джордж се сви в краката му с намерението да си подремне… сякаш очакваше това да бъде поредният дълъг разговор.