Кралят

Беше най-странното нещо на света. Колкото и бесен да беше, когато тя му даде недвусмислена заповед по този начин, той се подчини като войник.

– Сложи задна дата на разтрогването на брака… обвързването… все едно. Не им давай никакви причини да изглежда сякаш е реакция на случилото се. След това сам реши дали искаш да останеш крал, или не. Ала по този начин няма да е по моя вина. Както стоят нещата сега, независимо дали ти харесва, или не, аз съм причината да изгубиш престола, а не съм в състояние да прекарам остатъка от живота ни, чувствайки се отговорна за нещо такова. То ще ме убие.

– Решението не е да те пожертвам…

– Не е никакво пожертване. Изобщо не искам да бъда кралица. Искам единствено да бъда до теб… и никаква корона, нито прокламация, нито каквото и да било не може да го промени.

– Дори в този момент може би носиш детето ни в утробата си. Да не искаш да ми кажеш, че нямаш нищо против то да се роди като копеле?

– За мен то няма да е копеле. Нито за теб.

– Ала за останалите…

– Като кого например? Искаш да ми кажеш, че Вишъс ще гледа на детето по различен начин? Тор? Рейдж? Който и да било от братята… или пък техните шелани? Ами Куин и Блей… Куин не е обвързан с Лейла. Означава ли това, че ще гледаш на детето им по друг начин?

– Обитателите на тази къща не са „останалите“, за които говорех.

– Кой тогава? Никога не се виждаме с глимерата… слава богу… а не мисля, че някога съм срещала дори един от онези, които наричате обикновени гражданин. Е, с изключение на Елена и Хекс, предполагам. Искам да кажа, всички тези вампири… те никога не идват тук и силно се съмнявам, че това ще се промени в бъдеще. – Тя отново стисна ръката му. – Пък и нали се тревожеше, че един ден детето ни ще трябва да се качи на престола? Е, така ще разрешим и този проблем.