Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Намери Брин в края на новия лагер, седеше уморен на един пън. Две бойни карти бяха разпънати и затиснати с камъни на земята пред него. Бяха намачкани. Беше ги награбил, когато палатката започна да се взривява.
„Глупав мъж - помисли тя. - Да си рискува живота заради две парчета хартия.”
- … от донесенията - каза генерал Хаерм, новият командир на иллианските етаири. - Съжалявам, милорд. Съгледвачите не смеят да се промъкнат твърде близо до стария лагер.
- Някаква следа от Амирлин? - попита Сюан.
Брин и Хаерм поклатиха глави.
- Продължавайте да търсите, младежо. - Сюан размаха пръст на Хаерм. Той я изгледа учудено, че го нарича така. Да го изгори дано това младежко лице, което й бяха дали. - Сериозно говоря. Амирлин е жива. _Ще я_ намерите, чуваш ли ме?
- Аз… Да, Айез Седай. - Показа известно уважение, но не достатъчно. Тези иллианци не знаеха как да се отнасят с Айез Седай.
Брин махна на младия мъж да напусне. Този път поне не се правеше, че чака да се срещне с някого. Всички сигурно бяха капнали от умора. „Лагерът” приличаше повече на струпване на бежанци от ужасен пожар, отколкото на армия. Повечето мъже се бяха загърнали в наметалата си и бяха легнали да спят. Войниците бяха по-добри от моряците в спането когато и където могат.
Не можеше да ги вини. Самата тя беше изтощена още _преди_ да се появят шараите. Сега беше уморена до смърт. Седна на земята до Брин.
- Ръката още ли те боли? - попита той и се наведе да разтрие рамото й.
- Сам можеш да го усетиш - промърмори Сюан.
- Просто се опитвам да бъда мил, Сюан.
- Не мисли, че съм забравила, че ти си виновен за този оток.
- Аз ли? - попита Брин с насмешка.
- Ти ме бутна в дупката.
- Стори ми се, че се колебаеш.
- Тъкмо щях да скоча. На ръба бях.
- Сигурен съм.
- Ти си виновен - настоя Сюан. - Прекатурих се. Не мислех да падам така. А и сплитът на Юкири… ужасно нещо.
- Свърши работа - каза Брин. - Едва ли много хора могат да се похвалят, че са паднали от триста стъпки и са оцелели.
- Много беше припряна. Сигурно изгаряше от нетърпение да ни накара да скочим. Всички тия приказки за Пътуване и сплитове на движение… - Замълча, донякъде от яд към себе си. Този ден беше минал достатъчно зле, за да се кара и с Брин. - Колко хора загубихме? - Не беше много по-приятна тема, но трябваше да го знае. - Имаме ли вече доклади?
- Почти половината войници - отвърна тихо Брин.
По-лошо, отколкото бе очаквала.
- А Айез Седай?
- Останали са ни някъде около двеста и петдесет - отвърна Брин. - Макар че много от тях са в шок от загубата на Стражници.
Беше по-скоро катастрофа. Сто и двайсет мъртви Айез Седай за няколко часа? На Бялата кула щеше да й трябва много време, докато се възстанови от това.
- Съжалявам, Сюан - промълви Брин.
- Ба. Те бездруго се отнасяха с мен като с рибешка карантия. Негодуваха, докато бях Амирлин, смяха се, когато бях свалена, а после ме направиха слугиня, когато се върнах.
Брин кимна и продължи да разтрива рамото й. Усещаше, че я заболя, въпреки думите й. Добри жени имаше между мъртвите. Много добри Сестри.
- Тя е там - каза упорито Сюан. - Егвийн ще ни изненада, Брин. Само гледай.
- Ако гледам, няма да е кой знае каква изненада, нали?
Сюан изсумтя.
- Глупак.
- Права си - каза той сериозно. - В две отношения. Мисля, че Егвийн _наистина_ ще ни изненада. И също така съм глупак.
- Брин…
- _Наистина_, Сюан. Как можа да ми убегне, че тролоците печелят време? Искаха да ни ангажират, докато другата сила се събере. Изтеглиха се в хълмовете. Отбранителен ход. Тролоците не отбраняват нищо и никого. Предположих, че се опитват просто да ни подмамят и че точно затова изтеглят трупове и се подготвят да изчакат. Ако ги бях атакувал по-рано, това можеше да се избегне. Бях прекалено предпазлив.
- Който мисли цял ден за улова, пропуснат в бурно време, накрая губи време при ясно небе.
- Умна поговорка, Сюан. Но между пълководците има една сентенция, написана от Фог Неуморимия. „Ако не се учиш от загубите си, ще бъдеш управляван от тях.” Не мога да разбера как позволих да се случи това. Достатъчно добре съм обучен, достатъчно добре съм подготвен за това! _Не е_ просто грешка, която мога да пренебрегна, Сюан. Заложена е самата Шарка.
Потърка се по челото. На смътната светлина на залязващото слънце изглеждаше стар, с набръчкано лице, с немощни ръце. Сякаш тази битка му бе отнела десетки години. Въздъхна и се наведе изгърбен напред.