Спомен за светлина

Това беше жестоко. Е, времената бяха жестоки. Сюан и Юкири се преместиха при следващия войник в редицата на ранените. Мъжът с откъснатата ръка щеше да оцелее без Цяра. Вероятно. Жълтите бяха в Майен, но енергията им се изразходваше за Изцеряване на Айез Седай, оцелели при бягството, и за войници, които все още можеха да се бият.

В целия импровизиран лагер, вдигнат на арафелска земя източно от речния брод, плачеха и стенеха войници. Толкова много ранени, а Сюан и Юкири бяха от малкото Айез Седай, останали с някаква сила за Цяра. Повечето други се бяха изчерпали в правенето на портали, за да изтеглят армията им, заклещена между двете атакуващи сили.

Шараите бяха нападнали настървено, но завземането на лагера на Бялата кула ги беше задържало малко и бе дало време на армията да избяга. Части от нея поне.

Юкири Вкопа в следващия мъж и кимна. Сюан коленичи и започна сплит на Цяра. Не беше добра в това и дори с ангреал й отнемаше много. Измъкна войника от ръба на смъртта, като изцери раната в хълбока му. Той изпъшка, след като повечето енергия за Цяра идваше от собственото му тяло.

Сюан се олюля и рухна на колене от умора. Светлина, беше нестабилна като благородничка в първия й ден на корабна палуба!

Юкири я погледна, след което се пресегна за ангреала, малко цвете, изваяно от камък.

- Хайде отдъхни, Сюан.

Сюан стисна зъби, но й даде ангреала. Единствената сила се отля от нея и тя въздъхна дълбоко, колкото облекчена, толкова и натъжена от изгубената красота на сайдар.

Юкири се премести при следващия войник, а Сюан легна по гръб. Цялото й тяло беше натъртено и схванато. Събитията от битката й бяха като мъгла. Помнеше как младият Гавин Траканд нахлу в палатката и изрева, че Егвийн иска армията да се изтегли.

Брин беше реагирал бързо. Пусна писмена заповед през портала в пода. Беше най-новото му средство да предава заповедите си - дръжка на стрела с бележка и дълга лентичка, вързана за нея, пусната отвисоко през портал. На дръжките нямаше остриета, само малко камъче за тежест.

Брин беше неспокоен, преди да се появи Гавин. Не му харесваше как се разиграва битката. Начинът, по който се придвижваха тролоците, го бе предупредил, че Сянката замисля нещо. Сюан беше сигурна, че е подготвил заповедите предварително.

А после започнаха взривовете. И Юкири ревеше да скочат _през_ дупката в пода. Светлина, беше решила, че е луда! Достатъчно луда, за да спаси живота на всички обаче.

„Да ме изгори дано, ако ще лежа така като вчерашен улов на палубата”, помисли Сюан, зяпнала към небето. Надигна се с пъшкане и закрачи през новия лагер.

Юкири твърдеше, че сплитът й изобщо не бил _чак толкова_ непознат, макар че Сюан изобщо не беше чувала за него. Голяма възглавница от Въздух, която да загърне някой, паднал от много високо. Създаването му беше привлякло вниманието на шараите - _шараи_, моля ви се! - но се бяха измъкнали. Тя, Брин, Юкири и няколко помощници. Да я изгори дано, измъкнали се бяха, макар че още потръпваше, щом си спомнеше онова падане. А Юкири продължаваше да дрънка, че според нея сплитът можел да се окаже тайната зад откриването как да се лети! Глупава жена. Създателят не случайно не беше дал на хората крила.