Човек на почит

Шофьорът се извърна към Бепи. Дори не посегна към пистолета си, само погледна Бепи с изненадано, разкаяно изражение. Бепи го беше изплашил до смърт. Очаквал бе, че този ще се вцепени, и затова го бе оставил последен.

Лицето на Ник бе замръзнало в ужасена гримаса. Пурата продължаваше да стърчи от устата му. Сигурно я бе стиснал при попаденията на куршумите. Бепи го пусна равнодушно на земята и нареди на шофьора да слезе от колата.

— Вземи тая фъшкия и си я откарай.

— Добре, добре — каза онзи и слезе от колата, разтреперан като лист. Вдигна Ник и го натика на задната седалка, смятайки, че ще се измъкне с двамата си мъртви приятели. — Ще ги и-и-зхвърля някъде — измънка той.

Бепи му нареди да се качи на задната седалка и да опразни джобовете на Ник. Онзи влезе в колата и се надвеси над трупа на Ник. Бепи го гръмна два пъти в главата.

Тримата в колата бяха мъртви — два трупа на задната и един на предната седалка. Шофьорското място бе запазено чисто. Бепи затвори вратата с лакът и избърса дръжката. Винаги се грижеше за отпечатъците.

По средата на целия кошмар той извърна глава и през рамото си забеляза Дана, застанала като караул пред входа, насочила ловджийска пушка към колата. Беше бледа като призрак, но готова да води война. Изглеждаше особено красива. Бепи се взря в нея удивен.

— Остави тази пушка — каза й той. — Знаеш ли как стреля?

— Не.

— Пръска сачми в диаметър шест метра. Това е дванайсетмилиметрова ловджийска пушка. Известно ли ти е?

— Не. Обаче, ако се бяха опитали да ти направят нещо, щях да стрелям по тях.

Той тръгна към нея, усмихвайки се на закрилническото чувство и наивността й. Каква жена! Готова бе да убива заради него. Беше изплашена, но и успокоена, че на Бепи му няма нищо.

— Всичко е наред, Дана. Можеш да свалиш пушката. Моля те да почистиш всичко от салона. Хубаво почисти. Не искам да помириша вонята, която тия боклуци сигурно са оставили в къщата ни.

Той взе пушката от нея и я прегърна с ръка през рамото, докато влизаха в къщата. Тя вървеше заедно с него, но беше като вцепенена.

Бепи облегна пушката на стената и вдигна телефона, за да се обади на Бен. Усмихна се на жена си, която започна да разтребва. Проявила бе изключително силен характер — да сложи пистолета в сакото му и да излезе с пушката да му помага!

— Прекрасна си, Дана — каза той. — Обичам те.

Вече вдигнал слушалката от другата страна, Бен попита:

— Обичаш ли ме? Кой се обажда?

— Как си, Бени. Бефино е.

— Още съм жив за нещастие.

— Ела веднага у нас. Веднага, разбра ли?

— Разбира се, Беп. Ей сега идвам.

Три минути по-късно Бен спря на алеята, мина покрай паркираната отпред кола. Надникна вътре и видя разстреляните трупове.