Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
— Е, татко, сега можеш да бъдеш спокоен. Ал, качвай всички на камиона, ще намериш място за нощуване и ще се върнеш обратно. А ние с проповедника ще свалим картера. Ще видим как ще тръгне работата, после, ако можем, ще отидем до Санта Роуза, за да купим нов лагер. Може да успеем, тъй като е събота вечер. Само че побързайте, за да не бавите и нас. В камиона има френски ключ и клещи, дай ми ги тук. — Той пъхна ръка под колата и напипа омазнения картер. — Да, ето още какво. Донеси ми някоя тенекиена кутия или старата кофа. Ще източа маслото. Защо да отива на вятъра. — Ал му подаде кофата. Том я сложи под картера и разхлаби с клещите пробката на маслото. Докато я отвинтваше с пръсти, черното масло се лееше по ръката му, а после с безшумна струя затече в кофата. Ал качи всички на камиона. Том надникна иззад едно колело; лицето му беше омазано с масло. — По-скоро се връщай! — И когато камионът внимателно премина малката канавка и запълзя по шосето, Том вече отвинтваше болтовете на картера — лека-полека, един след друг, за да не повреди уплътнителката.
Проповедникът коленичи край колелата.
— Кажи ми какво трябва да правя.
— Засега нищо. Като изтече маслото, ще отвинтя болтовете, тогава заедно ще положим картера на земята. — Той се вмъкна още повече под колата, разхлабвайки болтовете с ключа и отвинтвайки ги с пръсти. Най-сетне всичко беше отвинтено и той остави болтовете да се държат на края, за да не падне картерът. — Земята е все още топла — каза Том. И после попита:
— Слушай, Кейси, какво току все мълчиш напоследък? Защо? Когато се срещнахме с теб, ти ми държеше речи едва ли не всеки половин час. А през последните два дни не си изрекъл и десет думи. Какво има — да не си се нещо докачил?
Кейси лежеше по корем, надничайки под колата. Той бе подпрял с ръка брадичката си, обрасла с редки косми. Шапката му беше килната назад и покриваше с периферията си врата му.
— Когато бях проповедник, говорех толкова, че ми стига за цял живот — отвърна той.
— Да, но от време на време приказваше и за други неща, не си държал само проповеди. А сега съвсем млъкна.
— Неспокоен съм — рече Кейси. — Сега, като си спомня за преди, излиза, че здравата съм блудствувал. Ако няма да държа проповеди занапред, ще трябва да се оженя. Да, Томи, аз съм жаден за плът.
— И аз — каза Том. — Когато ме пуснаха от Макалистър, просто бях пощурял за жена. Веднага хванах една уличница, сякаш беше заек. Няма да ти казвам какво се случи. Никому не мога да кажа какво се случи.
Кейси се засмя.
— Зная какво е станало. Веднъж се отлъчих от хората в пустинята на пост и молитва и като се върнах, ми се случи същото нещо.
— По дяволите! — каза Том. — Пари за това не похарчих, но тежичко дойде на момичето. Мислеше, че съм се побъркал. Трябваше да платя, а имах у себе си само пет долара. Тя каза, че не иска никакви пари. Хайде, пъхни се оттам и дръж. Сега ще го освободя. Отвий ей този болт, а аз друг един и тогава лесно ще го свалим. Внимавай да не повредиш уплътнителката. Гледай да излезе цяла. Този додж е стар — има само четири цилиндъра. Разглобявал съм на времето такава една кола. Основните лагери са грамадни като дини. Е… спускай бавно надолу… дръж. Протегни ръка и освободи онази уплътнителка, която задържа картера… по-леко. Готово! — Картерът лежеше между тях на земята и в коритцата му още лъщеше масло. Том измъкна от едно коритце няколко отломки композиция. — Ето — каза той и го повъртя между пръстите си. — Валът е изкривен нагоре. Донеси ми манивелата, тя е там в колата, отзад. Завърти я малко, докато ти извикам да спреш.
Кейси стана, намери манивелата, нагласи я и попита:
— Да въртя ли?
— Да… леко… още малко… още… стига.
Кейси коленичи и погледна под колата. Том клатеше мотовилковия лагер, прикрепен към вала.
— Ето къде е повредата — рече той.
— А защо е станало това? — попита Кейси.
— Дявол знае. Тази таратайка не по-малко от трийсет години се е влачила по пътищата. Километражът показва шейсет хиляди мили. Значи, всъщност са сто и шейсет хиляди. А колко пъти са връщали цифрите назад, един бог знае. Лагерът пари — може би в някой момент маслото е било недостатъчно и той се е разтопил. — Том измъкна шплентовете и хвана с ключа главата на един от мотовилковите болтове. Завъртя силно ключа, но той се изплъзна. На ръката на Том се появи дълга рана. Том я погледна — кръвта течеше бавно, смеси се с маслото и закапа в картера.