Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
— Предаде се. Подписа протокола за дарение в последния момент.
— О — звукът не изразяваше шок или неодобрение, беше просто произнесен на глас препинателен знак, който отбелязваше приемането на факт. — Имаш ли новини от Куентин Даниълс?
— Не.
— Не е пращал писмо или съобщение за мен?
— Не.
Той отгатна от какво я е страх и това му напомни за нещо, което не беше докладвал.
— Дагни, имаме друг проблем, който става все по-сериозен, откакто си тръгна. От първи май. Замразените влакове.
— Какви влакове?
— Имаме влакове, изоставени по линията, на празни отсечки в средата на нищото, обикновено нощем, целият им екипаж е изчезнал. Просто оставят влака и се изпаряват. Никога няма предупреждение или пък някаква специална причина, прилича повече на епидемия — нещо им щуква изведнъж и тръгват. Става и в другите компании. Никой не може да го обясни. Но мисля, че всички разбират. Заради директивата е. Това е формата на протест на хората. Опитват се да продължат и изведнъж достигат един момент, в който не могат да понесат повече. Какво ще направим за това? — сетне вдигна рамене: — Е добре, кой е Джон Голт?
Тя кимна замислено, не изглеждаше изненадана.
Телефонът иззвъня и гласът на секретарката каза:
— Господин Уесли Мауч се обажда от Вашингтон, госпожице Тагарт.
Устните й се присвиха леко, като при неочакван допир с насекомо.
— Трябва да е за брат ми — каза тя.
— Не, госпожице Тагарт. За вас е.
— Добре. Свържи ме.
— Госпожице Тагарт — каза гласът на Уесли Мауч с такъв тон, сякаш беше домакин на парти, — толкова се зарадвах, че сте възстановили здравето си, че исках да ви поздравя лично с добре дошла. Знам, че здравето ви изискваше дълга почивка и оценявам патриотизма, който ви е подтикнал да прекъснете отпуската си в този ужасен момент. Исках да ви уверя, че можете да разчитате на нашето съдействие за всяка стъпка, която намерите за необходима. Пълното ни съдействие, помощ и поддръжка. Ако има някакви… специални изключения, които искате, бъдете уверена, че могат да бъдат направени.
Тя го остави да говори, въпреки че беше направил няколко малки паузи, които я приканваха да отговори. Когато паузата стана достатъчно дълга, тя каза:
— Ще ви бъда задължена, ако ми разрешите да говоря с господин Уедърби.
— Ама разбира се, госпожице Тагарт, по всяко време… ами… тоест… искате да кажете… сега?
— Да. Веднага.
Той разбра. Каза:
— Да, госпожице Тагарт.
Когато гласът на господин Уедърби се появи на линията, звучеше предпазливо:
— Да, госпожице Тагарт? С какво мога да ви услужа?
— Можете да кажете на шефа си, че ако не иска отново да напусна, както знае, че съм направила, не трябва никога вече да ми се обажда или да говори с мен. Всичко, което бандата ви има да ми казва, ще ми го казва чрез вас. Ще говоря с вас, но не и с тях. Можете да им кажете, че причината за поведението ми е онова, което той причини на Ханк Риърдън, докато получаваше заплата от него. Ако всички са го забравили, аз не съм.
— Мой дълг е да служа на железниците и на народа по всяко време, госпожице Тагарт — господин Уедърби звучеше така, сякаш се опитваше да избегне ангажимента да е чул онова, което беше чул, но една внезапна нотка на интерес се промъкна в гласа му, когато попита бавно, замислено, с внимателна и хитра проницателност: — Да разбирам ли, госпожице Тагарт, че желаете да работите изключително с мен по всички официални въпроси? Може ли да смятам това за ваша политика?
Тя се изсмя късо и остро.
— Давайте — каза тя. — Можете да ме броите за изключителна ваша собственост, да ме използвате като специален обект за връзки и да ме продавате из цял Вашингтон. Но не знам от каква полза ще ви е това, понеже аз няма да играя играта, няма да търгувам с услуги, просто ще започна да нарушавам законите ви веднага — и можете да ме арестувате веднага, щом сметнете, че можете да си го позволите.
— Мисля, че имате доста старомодна идея за закона, госпожице Тагарт. Защо да говорим за твърди, ненарушими закони? Модерните ни закони са еластични и отворени за интерпретация в зависимост от… обстоятелствата.
— Тогава започвайте да ставате еластични, защото аз няма да го направя, нито пък железопътните катастрофи.
Тя затвори и каза на Еди така, сякаш оценяваше неодушевени предмети:
— Ще ни оставят на мира за малко.
Сякаш не забелязваше промените в кабинета си: отсъствието на портрета на Нат Тагарт, новата стъклена масичка за кафе, където господин Лоуси беше пръснал за посетителите си представителна извадка от най-гласовитите хуманитарни списания със заглавия на статии, изнесени на корицата.