Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Пътуването им с каретата приключи на гара Стропинг, където за пореден път госпожица Темпъл трябваше да върви боса по стълбите и до влака. Беше сигурна, че петите й са почернели от мръсотията от тълпите пътници, и не грешеше. Спря, за да изсумти с открито отвращение, преди да я бутнат отново напред. Пак вървеше между графа и графинята, принцът и годеницата му вървяха след тях и другите трима мъже бяха най-отзад. Разни хора, с които се разминаваха, им кимаха учтиво — на принца и госпожица Вандаариф, предположи тя, защото тях често ги разпознаваха, — но се слисваха от гледката на босата млада жена, която явно можеше да си позволи камериерка, която да й направи косата, но не дори най-простите обувки. Госпожица Темпъл изобщо не се замисляше за тях дори когато въпросителните им погледи преминаваха в открито неодобрение. Вместо това се оглеждаше упорито за начин да избяга, но не откриваше нищо; отказа се дори от двамата униформени пристави — в компанията на толкова елегантни благородници никой нямаше да повярва на разказа за задържането й, още по-малко за по-големия заговор. Щеше да се наложи да избяга от влака.
Току-що го бе решила, когато с неприятна изненада забеляза двама души, които чакаха на перона задно с кондуктора пред отворената врата на последния вагон. Единият, по описанието на доктор Свенсон, трябваше да е Франсис Сонк, облечен с фрак само на лявата ръка и закопчан отпред — другият ръкав висеше празен, защото дясната му ръка беше дебело бинтована. Другият, висок и с безукорно черно палто, беше мъж, когото без съмнение тя щеше да разпознава от другия края на гарата до края на дните си. Госпожица Темпъл спря, но граф Д’Орканч я стисна леко за рамото и я побутна няколко тромави крачки напред, докато тя не тръгна сама. Той я пусна — без изобщо да я удостои с поглед — и тя погледна към графинята тъкмо навреме, за да види жестоката й усмивка.
— О, виж ти — това са Баскомб и Франсис Сонк! Може би по време на пътуването ще има време влюбените да се сдобрят!
Госпожица Темпъл спря отново и желязната ръка на графа отново я бутна напред.
Веднага видя, че присъствието й е толкова неприятно на Роже, колкото и неговото на нея. Кога бяха разговаряли за последно? Преди девет дни? Десет? Тогава все още бяха сгодени и влюбени. Самата дума я караше да потрепери — коя друга дума би могла да е по-променена от събитията от последните часове? Знаеше, че в момента ги дели разстояние, каквото изобщо не си бе представяла, разлики в убежденията и опита, широки като океана, който бе прекосила, за да влезе в света на Роже Баскомб. Трябваше да приеме, че Роже се е предал на Кликата и техния Процес, на аморалните усещания, на кой знае какви извратености, ако се съдеше от книгата. Сигурно бе участвал в заговора за убийството на вуйчо си — как иначе би получил титлата? Дали бе стоял там — или кой знае, участвал? — докато се бяха случвали убийства и още по-лоши неща, може би дори убийството на Кардинал Чан? Тя не искаше да повярва в това, но ето, че той бе тук. А промените в самата нея? Госпожица Темпъл си спомни нощта на покруса, когато бе плакала в леглото си заради писмото на Роже — но какво бе това в сравнение с нападението на Спраг, заплахата на графинята или пъклената бруталност на Процеса? Какво бе то в сравнение със собствените й новооткрити запаси от решителност и хитрост, власт и избор — или с това, че стоеше като равна с доктора и Кардинала, достойна героиня в приключение? Погледът на Роже се спря върху мръсните й крака. Никога не си бе позволявала да не е в безупречен вид в негово присъствие и в този момент гледаше как я оглежда и вижда, че не е на ниво — сигурно го виждаше. За миг сърцето й се сви, но после тя рязко си пое дъх, ноздрите й се разшириха. Нямаше значение какво си мисли Роже Баскомб — никога вече нямаше да има значение.
Погледна преценяващо Франсис Сонк. Знаеше какво се говори за него — непрокопсаният разпуснат брат на влиятелния Анри Сонк — и видя всичко, което й трябваше, в надутите му като на паун маниери, в превзетата му кисела физиономия, като със задоволство отбеляза явно мъчителното и болезнено нараняване на ръката му. Запита се какво е станало и й се прииска да бе присъствала.