Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Благодаря ви, сър, че сте си спомнили за една болна жена като мен. Малцина, които ни посещават по работа, се сещат да се представят на една тъй незабележителна личност. Но несправедливо би било да се очаква обратното. Далеч от очите, далеч от сърцето. И все пак, изказвайки благодарност за изключението, аз не се оплаквам от правилото.
С най-изискани думи мистър Бландоа се извини, че я е обезпокоил, появявайки се в един тъй неудобен час. Но за това той вече бил изказал най-искрените си съжаления на мистър… той помоли да го извинят, но нямал честта да е научил името на…
— Мистър Флинтуинч е свързан с фирмата от дълги години.
Мистър Бландоа помоли мистър Флинтуинч да го смята за свой най-покорен слуга. Той го замоли да приеме най-искрените му почитания.
— Тъй като съпругът ми се помина — каза мисис Кленъм, — а пък синът ми предпочете друго занимание, нашата стара фирма сега няма друг представител освен мистър Флинтуинч.
— А себе си къде оставяте? — рязко запита този джентълмен. — Вие имате ум колкото за двама мъже.
— Това, че съм жена, е пречка — продължи тя, като едва извърна очи към Джеримая, — за да се занимавам с отговорната част на работата, дори и да притежавах способности за това; и поради туй мистър Флинтуинч съчетава моите интереси със собствените си и я ръководи. Не сме вече онова, което бяхме, но някои от старите приятели (специално тези, които са написали писмото) са така мили да не ни забравят и ние си запазваме възможността да вършим онова, което искат от нас, все така успешно, както и преди. Но това всъщност не ви интересува. Вие англичанин ли сте, сър?
— Да си призная, мадам, не съм; нито съм роден, нито съм раснал в Англия. Всъщност аз не съм отникъде — каза мистър Бландоа, като протегна крак и се удари по него. — Аз съм от няколко различни държави.
— Сигурно много сте пътували по света?
— Така е. Бога ми, мадам, бил съм и тук, и там, и къде ли не!
— Изглежда, нищо не ви обвързва. Не сте ли женен?
— Мадам — изрече Бландоа, а веждите му зловещо се спуснаха над очите, — аз обожавам вашия пол, но не съм женен — и никога не съм се женил.
Мистрис Ефри, която стоеше край масичката и наливаше чая, каквато си беше замаяна, гледаше към него тъкмо когато той изрече тези думи, и си въобрази, че в очите му долавя някакво особено изражение, което така привлече собствените й очи, че тя просто не успя да ги откъсне оттам. В резултат на тази нейна фантазия тя се закова на място, захласната в Бландоа, с чайника в ръка, не само за свое собствено, но очевидно и за негово смущение; а покрай тях се смутиха и мисис Кленъм, и мистър Флинтуинч. Така изминаха няколко призрачни мига, в които всички гледаха втрещено, без да знаят защо.
— Ефри — първа се обади господарката й, — какво става с тебе?
— Не знам — отвърна мистрис Ефри и протегна свободната си ръка към посетителя. — С мене нищо. С него!
— Какво говори тази женица? — извика мистър Бландоа, като пребледня, пламна и бавно се надигна с ужасно разядосан вид, който учудващо контрастираше с милите му думи. — Как е възможно да разбера това добро създание?
— Това не е възможно — отсече мистър Флинтуинч и се изви бързо нататък. — Тя самата не знае какво говори. Тя е идиот с блуждаещ ум. Тя ще си получи, каквото й се полага, ама така здравата ще си го получи! Махай се оттука, жено — додаде той в ухото й, — махай се, докато още си знаеш, че си Ефри, преди да съм те сдрусал както трябва!
Усетила опасността, на която бе подхвърлена, мистрис Ефри подаде чайника на съпруга си, заметна престилката презглава и мигом изчезна. Посетителят постепенно се усмихна и отново седна.
— Моля ви да я извините, мистър Бландоа — обади се Джеримая, който сам наливаше чая. — Остарява и оглупява; такава е работата с нея. Със захар ли го пиете, сър?
— Благодаря, не искам чай. — Простете, че се вглеждам, ала това е един изключителен часовник!
Масичката за чай беше притеглена до канапето с малко разстояние между нея и масата на мисис Кленъм. С присъщата си учтивост мистър Бландоа се бе надигнал, за да подаде чая на дамата (чинията с препечения й хляб вече бе там), и като слагаше чашата на масичката й, часовникът, поставен както винаги пред нея, привлече вниманието му. Мисис Кленъм бързо го погледна.
— Ще ми позволите ли? Благодаря. Великолепен старинен часовник — каза той и го пое. — Неудобен за употреба, но масивен и истински. Много обичам всичко, което е истинско. Такъв, какъвто съм и аз, и аз съм истински, неподправен. Позволявате ли да го извадя от калъфката? Благодаря. Я виж! Старинна копринена калъфка, бродирана с мъниста! Срещал съм ги у стари холандци и белгийци! Очарователни старинни неща!