Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Но те са и старомодни — подметка мисис Кленъм.
— Много. Но калъфката не е стара като самия часовник, нали?
— Не вярвам.
— Невероятно как са обичали да усложняват тези надписи! — забеляза мистър Бландоа и я погледна със странната си усмивка. — Това сега Н. Н. З. ли е? Би могло да бъде и всичко друго.
— Да, тези са буквите.
Мистър Флинтуинч, който през цялото време седеше, хванал чаша в ръка и отворил уста, готов да погълне съдържанието й, сега започна да действува: първо си напълваше устата, преди да я изпразни на една глътка; и винаги, преди отново да я напълни, изчакваше да минат няколко мига.
— Н. Н. З. е било без съмнение някое очарователно създание — забеляза мистър Бландоа и отново погледна калъфката. — Обожавам паметта й само като си я представя. За зла участ на моето душевно спокойствие аз твърде лесно се отдавам на обожание. Може би е порок, може да е добродетел, но обожанието на женската красота и достойнства съставлява трите четвърти от моя характер, мадам.
В това време мистър Флинтуинч си беше налял нова чаша чай и я поглъщаше на големи глътки както преди, а очите му бяха вперени в болната.
— В случая сърцето ви може да бъде спокойно, сър — отвърна тя на Бландоа. — Тези букви тук не означават, доколкото знам, инициалите на някакво име.
— А, тогава сигурно на някакво мото — небрежно отвърна мистър Бландоа.
— На едно изречение. Те винаги са означавали, доколкото знам, Никога Не Забравяй!
— И много естествено — каза мистър Бландоа, оставяйки часовника и отстъпвайки назад към стола си, — вие не забравяте.
Мистър Флинтуинч тъкмо довършваше чая си и сега не само пое една двойно по-голяма глътка, но направи следващата пауза при променени обстоятелства: в смисъл, че главата му остана отметната назад, чашата — замръзнала до устните му, а очите му не се отделяха от болната. Твърдото изражение на лицето й и силата или пък упорството, с които съумяваше да запази присъствие на духа — средства, които в нейния случай заместваха жеста и действието, й помогнаха да отговори с присъщата й подчертана яснота:
— Не, сър, аз не забравям. Да живееш живот монотонен, какъвто беше моят през изминалите дълги години, не е най-лесният начин да забравиш. Да водиш живот на себеизправление, не този е начинът да забравиш. Да осъзнаваш, че имаш грехове за изкупление и прошки за измолване (всички ние, всеки от нас, всички чеда на Адама ги имат!), то не ти дава правото да пожелаеш забрава. И следователно отдавна съм се отказала от това и нито забравям, нито пък желая да забравя.
Мистър Флинтуинч, който вече въртеше из чашата утайката на чая си, изведнъж я глътна, постави празната чаша на таблата и извърна очи към мистър Бландоа сякаш за да го запита какво мисли по този въпрос.
— Всичко това се съдържаше, мадам — отговори Бландоа, покланяйки се с най-ласкателния си поклон и с бялата ръка, сложена на сърцето, — всичко това бе казано в думата „естествено“, която аз така схватливо и така сърцеведски употребих (ако не бях сърцевед, нямаше да съм Бландоа) преди малко.
— Простете, сър — отвърна тя, — но аз се съмнявам дали един човек на удоволствията, на промените, на ласкателството, човек, привикнал да ухажва и да бъде ухажван…
— Но, моля ви, мадам! За бога!
— … простете, ако се съмнявам, че такъв един човек е в състояние истински да разбере какво изпитва някой в моето положение. Без да възнамерявам да ви проповядвам моята вяра — тя погледна високата купчина от строги на вид книги до себе си (защото вие си вървите по вашия път и сам си носите последствията от това), аз искам да ви кажа само, че моят път е направляван от кормчии, безпогрешно направляван от верни и опитни кормчии, под чието ръководство никога не ще претърпя крушение — не ще претърпя, — и че ако бях забравила предупреждението, скрито в тези три букви, нямаше да бъда и наполовина толкова смирена, колкото съм днес.
Интересно бе да се види как тя се вкопчи за удобния случай, за да поспори с някой невидим опонент. А може би бе раздвоена и сега се нахвърляше върху самата себе си и своята заблуда.