Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Дори когато сте били на шестнайсет? На тези години на човек му се струва, че всичко, което му се случва, е от изключително значение. Влюбва се в неясен мъжки или женски силует, които е зърнал бегло в автобуса, в някой киноактьор или киноактриса…
— Никога не съм се влюбвала в актьор.
— Никога?
— Струваха ми се толкова далечни, недосегаеми и понеже в собствените си очи бях съвършено незначителна…
— Сто евро. Вече станаха двеста! Във ваш интерес е да се запретнете и да пропишете само за да можете да си плащате глобите. Майка ми беше лудо влюбена в Кари Грант. За една бройка да ме кръсти Кари! Кари Серюрие, щеше да звучи странно, не мислите ли? Баща ми се възпротивил и наложил името на дядо си, Гастон. Добро попадение, тъй като съвпада с това на известния издател Гастон Галимар. Понякога си мисля, че станах издател заради името. Би било интересно да се направи сравнително проучване за името, което носиш, и професията, която упражняваш. Ако всички Артуровци станат поети заради Рембо, а…
Жозефин престана да слуша. Кари Грант. Дневникът на Младежа, който откри в помещението за кофите за боклук! Това беше една чудесна история. Къде ли бе прибрала тетрадката, подвързана в черно? В някое чекмедже на бюрото си. Сигурно все още е там, забутана на дъното, зад разпечатаните и наченати шоколади!
Тя изправи рамене, готова бе да разцелува Серюрие, но не и да му признае, че й е направил страхотна услуга, от страх Младежа и Кари Грант да не се стопят във въздуха като двете дебели дами.
Погледна часовника си и възкликна изненадано:
— Боже мой! Трябва да бягам! Имам среща във факултета. Редактирам сборник текстове, написани от колеги от университета, подготвят го за издаване.
— Нещо, от което ще се продадат хиляди и петстотин бройки? Не си губете времето с подобни работи! По-добре работете за мен. Двеста евро, Жозефин, дължите ми двеста евро!
Тя го изгледа с безгранична нежност. Погледът й искреше от благодарност и радост. Той се зачуди какво ли й бе казал, че да изпадне в такова състояние, запита се дали не се влюбваше в него и с жест я подкани да изчезва веднага.
Гари се събуди в осем сутринта от звуците на гайда, която свиреше сватбен марш точно под неговите прозорци. Грабна една възглавница и я сложи на главата си, но пронизителните акорди пробиваха тъпанчетата му. Стана, отиде до прозореца и видя един мъж в плисирана поличка, който надуваше гайдата, а туристите му хвърляха монети и го снимаха. Прокле гайдаря с плисираната пола, разтърка очи, върна се в леглото и се мушна под възглавниците.
Но понеже се бе разсънил, реши да стане, да отиде да закуси, след което да се обади на мисис Хауъл.
Тя му определи среща във Фрут Маркет Галъри, за по един чай. Не можете да сбъркате, намира се точно зад гарата. На това място се организират изложби за съвременно изкуство, продават се книги, предлагат се всякакви вкусни неща. Това ми е любимо място… Лесно ще ме познаете, аз съм крехка, дребна госпожа, ще нося виолетово манто и червен шал.
Гари реши да се поразходи из града. Из неговия град, след като беше наполовина шотландец. Всичко му харесваше, а баща му щеше да изникне зад някой уличен ъгъл и да го грабне в прегръдките си.
Вървеше бодро, с вдигната глава, опитваше се да разчете историята на града по стените на сградите. Навсякъде имаше възпоменателни плочи за миналите битки с имената на жертвите на завоевателите. Стигна до укрепените стени на замъците, влезе в стария град, преброди многобройните стълби, които служеха за улици, притиснати между две къщи, озова се на историческата главна улица „Роял Майл“, дълга една миля, както се виждаше от името й, мина край новия Парламент на Шотландия, излезе на „Грас Маркет Плейс“, който, изглежда, беше главната притегателна точка на града. Просторен площад, опасан с кръчми, които без изключение предлагаха едно и също меню: гъста супа от пушена треска, картофи и лук, саздърма от агнешки дреболии, поднасяна обикновено с пюре от жълта ряпа и картофи… Всеки древен камък напомняше за сблъсъците с англичаните, които в края на краищата успели да се наложат, но си останали вечните врагове в съзнанието на поколенията. Да наречеш шотландците англичани, беше голяма обида. Затова Гари се преструваше на френски турист.
На обед седна в една кръчма и си поръча порция задушено с картофи и пинта бира. Изяде месото, изпи бирата и с наближаването на часа за срещата усети стомахът му да се свива. Съвсем скоро щеше да научи. Искаше колкото може по-бързо да чуе разказа на мисис Хауъл.