Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
—Какво правиш тук? – попита го Ротан.
Момчето се спря и се поклони неумело.
— Върнах се да видя какво става, милорд – отвърна то. Очите му се плъзнаха по отломките. – Това ли е врагът?
Ротан отиде при телата и ги огледа. Всичките бяха сачаканци. Той забеляза многобройните белези по ръцете им.
— Роби – каза той. После се вгледа отблизо. – Като че ли са бил ранени, когато сме ударили по каруците. Раните са лоши, но не са нещо, което да не може да се излекува или от което се умира бързо.
— Мислите, че сачаканците са убили собствените си хора?
— Може би. – Ротан се изправи и огледа мъртвите сачаканци. – Да. Тези разрези на китките не са от трески.
— Може би не са искали робите им да ги забавят – каза момчето.
— Ти огледа ли селото? – попита Ротан.
Момчето кимна.
— Видя ли други магьосници от Гилдията?
Момчето отново кимна и наведе глава.
— Само че всичките са мъртви.
Ротан въздъхна.
— Останали ли са някакви коне?
Момчето се ухили.
— Тук не, но мога да ви доведа един. Баща ми тренира състезателните коне на дома Аран. Имението не е далеч. Мога да изтичам и да се върна за половин час.
— Тогава ми доведи кон. – Ротан огледа къщите. – И хора, които да се погрижат за телата.
— Къде да ги оставим? В гробището на Калия?
Гробище. Ротан се сети за загадъчното гробище в гората над Гилдията, както и за твърденията на Акарин, че преди да бъде забранена, черната магия се е използвала широко. Изведнъж му стана ясна причината за съществуването на гробовете.
— Засега – отвърна Ротан. – Ще остана да ги разпозная, а после ще препусна към града.
Също като повечето хора преди нея, жената, която влезе в стаята, се поколеба, щом зърна Сония.
— Знам, че воалът идва в повече – каза Сония с акцента си от копторите. – Казват, че трябва да го нося, за да не може никой да види магьосниците на Крадците. – Воалът беше идея на Такан. Така дори онези стотина потенциални магьосници, от които щеше да черпи сила, нямаше да я видят. Акарин, който се срещаше с хората на съседната стая, носеше маска.
— Сония? – прошепна жената.
Сония се сепна разтревожено. После се взря в жената и дръпна воала от главата си.
— Джона!
Сония бързо заобиколи масата и прегърна силно леля си.
— Наистина си ти – каза Джона, като отстъпи назад, за да я огледа добре. – Мислех, че Гилдията те е отпратила.
— Така беше. – Сония се ухили. – Върнах се. Не можем да позволим на тези сачаканци да ни съсипят града, нали?
По лицето на жената се изписаха различни чувства. Загрижеността и страха бяха сменени от крива усмивка.
— Знаеш как да се забъркваш в неприятности. – Джона огледа стаята. – Накараха ме да чакам с часове. Мислех си, че ще ме накарат да готвя или нещо такова, но те ми казаха, че имам някаква магическа способност и трябва да помогна на техните магьосници.
— Наистина ли? – Сония сложи леля си да седне, след което заобиколи масата и седна в своето кресло. – Значи магическите ми способности са от страна на майка ми. Дай ми ръката си.
Джона протегна ръка. Сония я хвана и протегна пипалата на съзнанието си. Усети малък източник на сила.
— Не е много. Затова са те накарали да чакаш. Как са Ранел и малките ми братовчеди?
— Керел расте бързо. Хания обича да поплаква, но аз не спирам да си повтарям, че скоро ще го надрасне. Ако Ранел знаеше, че си тук, щеше веднага да дойде, но заради куцането си реши, че няма да е от полза.
— Ще се радвам да го видя. Може би когато всичко свърши... Сега ще те порежа леко, ако нямаш нищо против.
Джона помръдна рамене. Сония отвори кутията, която лежеше на масата, и извади малката кама, която й беше дал Сери. Той каза, че малкото острие няма да плаши толкова обитателите. Камичката беше толкова малка, че няколко обитатели се бяха изсмели на глас.
Сония леко поряза ръката на Джона, после притисна пръст към разреза. Също като при другите обитатели, Джона се отпусна, докато Сония изтегляше енергията й. Когато девойката приключи и излекува резката, жената се изпъна.
— Усещането беше... много странно – каза Джона. – Не можех да мърдам, но толкова много ми се спеше, че дори не ми се искаше да мърдам.
Сония кимна.
— Повечето хора се чувстват така. Не съм сигурна дали ще мога да го направя, ако знам, че усещането не е приятно. Сега ми кажи как я карате с Ранел напоследък.
Проблемите, които споделяше Джона, й се струваха толкова чудно обикновени и прости. Сония я изслуша, а след това разказа на леля си за всичко, което се беше случило след последната им среща, включително за съмненията си и страховете си. Накрая на разказа й Джона я погледна замислено.