Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Дракаша въздъхна.
— Имаш лодките, Дел. Но да знаеш, че ще изпълним желанието на Равел.
„Превод: ако стрелят по теб, погрижи се той да поеме стрелата“ — помисли си Локи.
— Ти си дързък глупак, Равел — рече Джабрил. — Май едва ли не започвам пак да те харесвам.
— … той поне може да се бие, поне това го знаем — чу Локи да обяснява един от другите мъже. — Трябваше да го видите как се разправи със стражата онази нощ, когато се качихме на „Вестоносецът“. Прас! Един малък удар, и онзи се прегъна на две. Тази сутрин той ще ни покаже това-онова, вие само почакайте.
Локи изведнъж много се зарадва, че вече е изпикал, каквото има за изпикаване.
В средата на палубата една по-възрастна морячка стоеше на вахта до малки бурета, пълни с обещаните брадви и саби. Джийн взе чифт брадви, претегли ги на ръка и погледна намръщено Локи, който се двоумеше над буретата.
— Наясно ли си изобщо какво правиш? — прошепна той.
— Нямам представа — отвърна Локи.
— Вземай си сабя и се опитай да изглеждаш спокоен.
Локи извади една сабя и я огледа, все едно беше предоволен.
— Всички, които имат колани! — извика Джийн. — Вземете второ оръжие и го затъкнете в тях! Човек не знае кога ще му потрябва, на него или на някой друг.
Половин дузина мъже го послушаха. Той отиде при Локи и пак му прошепна:
— Стой плътно до мен. Просто… не се отделяй от мен и стой гордо. Те може и да нямат лъкове.
Лейтенант Делмастро се върна сред тях — беше сложила черната си кожена жилетка и предпазителите, както и колана за оръжие, пълен с ножове. Локи забеляза, че закривените гардове на сабите й са украсени, както изглеждаше, с парченца елдерглас.
— Дръж, Валора! — Тя подхвърли на Джийн един кожен боен предпазител за врат, а после вдигна косата си нагоре и шията й се показа. — Помогни на момичето.
Джийн постави предпазителя на шията й и го закопча отзад. Езри го подръпна, кимна и вдигна ръце.
— Слушайте! Преди да предприемем нападателен ход, вие сте здрави пасажери, сухоземни сноби, натоварени в лодките, за да отървете безценните си кожи!
Двама моряци обикаляха помиярската вахта и раздаваха изискани шапки, жакети от брокат и прочее труфила. Делмастро взе един копринен чадър за слънце и го набута в ръцете на Локи. — Дръж, Равел, това може и да отклони някоя беля.
Локи разтръска войнствено чадъра над главата си и хората се разсмяха нервно.
— Както каза капитанът, във всяка лодка ще има по един от Орхидеите, който да се погрижи лодките да се върнат на кораба, дори ако вие не се върнете — рече Делмастро. — Аз вземам Равел и Валора с мен с малката лодка от „Вестоносецът“, която вие ни дарихте. Заедно с теб и теб. — Тя посочи Стрева и Джабрил. — Каквото и да се случи, ние стигаме първи до кораба и се качваме първи на него.
Оскарл, боцманът, се появи заедно с няколко помощници, нарамили въжета, и започнаха да подготвят лодките за спускане на вода.
— И още нещо — продължи Делмастро. — Ако молят за милост — смилете се. Ако хвърлят оръжие — уважете това. Ако продължават да се бият, колете ги наред! А ако почне да ви става жал за тях, сетете се кой сигнал се наложи да дадем, за да ги накараме да помогнат на горящ кораб.
6
Гледано откъм водата, за Локи илюзията за пожар беше пълна. Вече бяха запалили всички димни бурета. Подир кораба се носеше сивкавочерен облак, който бе обгърнал квартердека. От време на време силуетът на Замира се мяркаше и слънчевите лъчи проблясваха по далекогледа й, а после тя отново потъваше в мрака. Отряд моряци беше извадил в средата на кораба малки помпи и платнени маркучи (до перилата, където се виждаха най-добре) и поливаха със струи вода облаците дим, макар и всъщност просто да миеха палубата.
Локи седеше на носа на лодчицата и се чувстваше като глупак с чадъра в ръка и среброткания жакет, метнат на раменете му като наметало. Джийн и Джабрил бяха седнали на първата пейка за гребци, Стрева и лейтенант Делмастро — зад тях, а един дребосък на име Виторе, който си беше още момченце, клечеше на кърмата, за да поеме лодката, щом се качат на борда на флейта.
Сега любопитно заобленият, люшкащ се корпус на кораба се виждаше съвсем ясно и беше насочен на север, малко встрани от тях. По преценка на Локи щяха да пресекат пътя на „Отровната орхидея“, или щяха да се разминат много наблизо, след десетина минути.
— Да почваме да гребем към нея — нареди Делмастро. — Те трябва вече да ни очакват.