Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Докато Несрин бършеше черната кръв от лицето си, единият се спусна от висините - право към Сартак.
След миг Сартак полетя нанякъде.
Макар и да знаеше, че после ще я нахока, Несрин извика на рукинския капитан зад себе си да поеме командването и насочи Салки подир принца.
- Върни се във формацията - надвика Сартак вятъра с посивяло лице.
- Какво е станало? - отвърна му тя.
Салки размаха криле по-отривисто и се изравни с рука на принца.
Сартак посочи напред. Към стената от планини отвъд езерото и града.
Към бента, за който небрежно бе споменал, че може да срути, за да отнесе моратската армия.
С всеки размах на крилете си Салки все повече ѝ разкриваше защо принцът се е втурнал така трескаво натам.
Група моратски войници бяха използвали нощта не за отмора, а за да се прокраднат в изоставения град. И да изкачат планинската стена. Озовавайки се право при бента.
Който сега блъскаха с тарани. Коварен план.
Салки се спусна към тях. Несрин се пресегна за стрела. Но пръстите ѝ напипаха единствено въздух.
Сартак имаше две стрели и ги изпрати по трийсетте моратски войници, засилващи гигантския таран към центъра на язовирната стена, изградена от дърво, камък и желязо - древна и внушителна. Нужни бяха едва няколко пукнатини, за да рухне.
И тогава езерото и реката зад нея щяха да пометат равнината.
Морат не страдаше за собствената си войска. Тя и бездруго щеше да загуби днешната битка.
Но щеше да повлече и хаганската армия със себе си.
Двете стрели на Сартак попаднаха в целта си, само че убитите войници не накараха останалите да пуснат тарана. Отново го засилиха и го забиха в стената.
Сблъсъкът на дърво в дърво отекна чак до небесата.
Несрин и Сартак се спуснаха достатъчно близо, че да зърнат железния връх на тарана. Бойният му край беше покрит с желязо, оборудвано с разрушителни шипове. Ако Салки и Кадара смогнеха да го достигнат, можеше да изтръгнат тарана от ръцете на войниците...
Простена метал и предупредителният рев на Сартак раздра въздуха.
Салки направи инстинктивен вираж, забелязал огромната желязна стрела преди Несрин. Изстреляли я бяха от масивно оръдие, което явно бяха докарали на колела дотук. За да се бранят от руките.
Стрелата пропусна целта си и се заби в някаква планинска скала.
Ако беше улучила Салки, щеше да го прониже чак до сърцето.
Коремът ѝ се преобърна от ужас и Несрин се издигна, за да отгледа отвисоко войниците.
Сартак ѝ даде сигнал: Спускаме се в зигзагообразен полет от двете посоки и се срещаме по средата.
Вятърът пищеше в ушите ѝ, но тя дръпна поводите и Салки предприе широк завой в небето. Сартак обърна Кадара - огледален образ на маневрата на Несрин.
- Лети като вятъра, Салки! - извика Несрин на рука си.
В стремглав полет към бента и войниците пред него Салки и Кадара се насочиха един към друг, разминаха се и пак обърнаха посоката в огледална широка дъга. Криволичейки скоростно във въздуха, бяха трудна мишена за стрелците отдолу.
Една желязна стрела изсвистя опасно близо до главата на Сартак.
Таранът отново се блъсна в дървената стена.
Този път се чу пропукване. Дълбок стон, като че някой страховит звяр се пробуждаше от дълъг сън.
Поредна стрела полетя към тях, без да ги уцели. Несрин и Сартак наново се разминаха в толкова шеметно бърз полет, че очите ѝ се насълзиха. Вятърът пееше в ушите ѝ, пропит с гласовете на ранените и умиращите.
Със следващия размах на крилете си Салки връхлетя желязното оръдие, забивайки остри нокти в него. Войниците наоколо запищяха, преди рукът да нападне и тях.
Онези покрай тарана съумяха да ударят бента още веднъж, преди Сартак и Кадара да ги достигнат. Разхвърчаха се тела - някои се блъснаха в стената, други се строполиха разчленени на земята.
Кадара засили тарана към близкия планински склон и солидното дърво се пръсна на трески. Претърколи се надолу по скалата и изчезна.
С уши, тътнещи от грохота на собственото ѝ сърце и битката отдолу, Несрин обърна Салки и огледа язовирната стена. Сартак се изравни с нея.
Гледката ги накара да отлетят светкавично обратно към крепостта.
***
Лоркан си проправи път през сумрачната, претъпкана с войници вътрешност на първата обсадна кула, колейки наред. Гавриел го настигна, когато вече бранеше входа ѝ от безкрайния поток Валги, напиращи да влязат вътре.
Двамата заедно успяха да го пресекат, въпреки че шепа моратски войници извадиха късмета да минат покрай мечовете им. Белия трън и кралицата щяха да се справят с тях.
Лоркан вече не знаеше колко време държаха с Гавриел входа на обсадната кула - колко време им отне на войниците отгоре да я откъснат от крепостната стена.