Лилит: Змия в тревата
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- ISBN: 954-570-034-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Лилит: Змия в тревата». Краткое содержание книги:
Още щом влезе в командния отсек, чу бръмченето на оповестителя и за пръв път го обзе смесица от искрено вълнение и напрегнато очакване. Отдавна направи каквото му беше по силите с постъпващите физически данни и вече изпитваше досада от еднообразието. Компютърът му предлагаше обработените частични сигнали, но те бяха твърде наситени с емоции и непълни, за да извлече особена полза от тях. С надеждата този път да не се повтори същото, той отиде при креслото за управление на отсека и се настани удобно. Компютърът се зае да изпълни програмата — разположи сензорите по главата му, вкара в организма отмерени дози от необходимите вещества и започна прехвърлянето на информацията.
Доста дълго мъжът сякаш беше скован в мъглата на някакво полухипнотично състояние, после в ума му бавно изплуваха образи. Но сега те му се сториха по-отчетливи и ясни и повече наподобяваха собственото му мислене. Лекарствата и малките неврални сонди бяха си свършили работата. Неговата личност и памет отстъпиха мястото си на почти същия, но странно отличаващ се човек.
— Заповядвам на агента да докладва.
Компютърът изпрати командата дълбоко в неговото съзнание, което вече не му принадлежеше.
Според обясненията на техниците щеше да преживее отново случилото се с неговия двойник, пратен на планетата, а умът му да обработи, подреди и съгласува наученото в свързан разказ.
Записващите устройства се включиха.
Мъжът в креслото бавно се прокашля. Минаха повече от три часа, преди от устата му да излезе нещо друго освен отделни думи и възклицания, но компютърът нямаше закъде да бърза, пък и му беше известно, че в съзнанието на агента са постъпили твърде много данни, затуй още се мъчи да ги подреди.
Накрая Инспекторът заговори.
Първа глава
Прераждане
След разговора с Крега и кратката подготовка да уредя делата си, преди да се заема със задачата (но за това не е нужно да разказвам подробно), отидох в клиниката на Сигурността. Разбира се, бях ходил там много пъти досега, без да знам точно защо. Най-често се отбивах, за да програмират в мен информацията, необходима за някоя задача, после пак ме връщаха в нормалното състояние. Няма какво да обяснявам, че голяма част от работата ми излиза извън рамките на закона (предпочитам да казвам така, вместо направо да заявя, че върша престъпления) и повечето сведения за нея са твърде „горещи“, за да бъдат огласени някога. С цел да се избегнат ненужните рискове, след изпълнението на деликатна мисия всички агенти минават през изтриването й от паметта.
Може би такъв живот изглежда чудат — мотаеш се насам-натам, без да знаеш къде си бил и какво си правил, но той си има и добрите страни. Всеки потенциален враг, военен или политик знае, че спомените ти са заличени, затова можеш да се радваш на съвсем нормално, спокойно всекидневие, когато си извън структурата на службата. Никой няма причина да иска главата ти — вече дори не подозираш какви си ги свършил, защо или за кого. А като обезщетение за тези празноти в мозъка живееш в лукс и безгрижие, разполагаш с почти неограничени суми и всякакви удобства. Аз лично се отдавах на безделие, плувах, играех комар, хапвах в най-добрите ресторанти, от време на време се включвах в някой полупрофесионален отбор — доста ме бива, пък и така си поддържам формата. Наслаждавах се на всяка минута, ако не се броят редовните преквалификации (четири до шест седмици мъчения, приличащи на основната военна подготовка, но още по-садистични). Не ме мъчеха никакви угризения за тоя живот на плейбой. Преквалификациите бяха достатъчни, за да не омекнат тялото и духът ми от цялото това чудничко безделие. Завинаги присадените сензори в организма те наблюдават непрекъснато и решават кога имаш нужда от малко освежаване.
Често съм се чудил доколко са усъвършенствани тези приспособления. Отначало дори се тревожех, че цял отдел в Сигурността гледа моите изцепки и забивки, но после свикнах да не мисля за това.
Просто животът в тази професия е твърде приятен. А и можех ли да направя нещо? На повечето цивилизовани светове всички хора носят подобни сензори, макар и не толкова сложни и разнообразни като моите. Иначе как ще се поддържат редът, напредъкът и изобщо мирът сред толкова многобройно и разпръснато население?
Дойде ли обаче времето за следващата задача, няма как да се справиш без целия си досегашен опит. Изтриването на паметта, преди да бъде съхранена, не би било особено практично, защото агентът става все по-добър, когато не повтаря грешките си. Затова първата ти работа е да отидеш в клиниката на Сигурността, където пазят същия този твой опит и там ти го наливат отново в главата, та да си пълноценен и готов за поредната им измислица.