![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
Кайл дочу как дребният мъж изпъшка:
— Такова нещо не се вижда всеки ден.
Магусът стоеше неподвижно, но Сивогрив не отклони поглед от него, не удостои с внимание Опушения.
— Би трябвало да го наричаме той — каза магът и се изправи на крака.
Магусът бавно разпери ръце, сякаш беше птица, готова да полети. Сивогрив си пое дъх, за да заговори, но спря и бързо погледна встрани. Три фигури, двама мъже и една жена, всички в усукани от вятъра черни пелерини, вървяха покрай колонадата. Кайл със сигурност знаеше, че никой от тримата не беше дошъл с ротата. Сивогрив тихо изпсува. Опушения духна в шепите си и ги разтърка.
Гвардейците се отдръпнаха, за да пропуснат тримата. Кайл позна първия, Качулката — с изсечени черти, извити сини татуировки на брадичката и плетеница от перлени белези от нож по врата. Кайл предположи, че помощниците му са Кейтил — тъмнолик равнинец като самия него, но родом от място, наречено Уик, и Иша — едра, широкоплещеста жена с дълга, гъста черна коса, сплетена на една-единствена плитка. И тримата бяха Забулени — наемни убийци под прикритие.
Сивогрив стрелна Опушения с поглед, но магът сви рамене и рече:
— Сигурно Братята са се свързали с него.
— Виждам, че си постигнал напредък — извика Качулката на Сивогрив.
Ренегатът смъкна рамене и преглътна отговора си. Най-сетне процеди:
— Не ми трябва помощ като твоята.
Качулката махна с ръка.
— Щом така стоят нещата — приключвай го по един или друг начин. Ако можеш.
Сивогрив погледна към неподвижния магус.
— Твоето решение винаги е едно и също. Не изисква никаква мисъл…
— Нещо става — предупреди Опушения.
Магусът бе отметнал глава назад и гледаше облаците. Вдигна ръцете си още по-високо, право нагоре, с отворени длани и изпружени пръсти. Дебелите вълнени ръкави на дрехата му се свлякоха надолу и разкриха сините усукани спирали и вълни на татуировките, покрили и двете му ръце — от китките до голите рамене. Знаци на Вятъра.
— Не! — възкликна Кайл. Дух на Вятъра! Несъмнено бе такъв! Благословен Асцендент — поне според племенните предания. Кайл пристъпи напред и отвори уста, за да извика. Предупреждение? Молитва?
Но Качулката му викна:
— Залегни.
Магусът протегна ръцете си нависоко, сякаш посягаше към самите облаци. Дланите му се свиха в юмруци, а после ръцете му се спуснаха надолу.
Залп от светкавици шибна Хребета. Те сякаш разтресоха камъка под краката им. Мъжете наоколо пищяха и неподправен ужас изпълваше гласовете им. Кайл падна, щом камъкът под краката му се люшна. Продължителните светкавици го заслепяваха. Лежеше, покрил глава с ръце, пищеше и се молеше това да свърши.
Бурята отмина. Гръмотевиците изтрещяха и отгърмяха над обширните равнини около Хребета. Кайл вдигна глава и примигна. Имаше чувството, че е пребит с дървени пръти. Навсякъде се изправяха на крака гвардейци, изтощени и стенещи. Невероятно — Сивогрив продължаваше да стои прав. Кайл се зачуди има ли нещо, което може да го събори — въпреки че потръпваше и бе извърнал лицето си на една страна, за да опази очи. Опушения лежеше неподвижно на земята. Изгърбения бе повдигнал главата на мага и преглеждаше очите му.
Магусът изобщо не бе помръднал; сега стоеше със скръстени ръце.
Кайл допълзя до Изгърбения.
— Ще се оправи ли?
Изгърбения плесна мага по бузата.
— Май да. Жилав е.
Кайл се огледа. Качулката и двамата му другари ги нямаше.
— Къде са Забулените?
— На работа.
Кайл клекна до него.
— Какво имаш предвид? На работа?
Старият сапьор кимна към магуса.
— Не! — извика Кайл и скочи на крака.
— Момче? — Изгърбения погледна нагоре към него. — Какво има, момче?
— Не могат. Не бива…
Изгърбения го хвана за ръката.
— Това създание е опасно за всички. Ние имаме пръст в събуждането му, тъй че трябва да…
— Не! Той не е заплашил никого.
Изгърбения просто поклати глава.