Рубинения кръг [bg]

Глава 3

Ейдриън

След заминаването на Сидни минутите се влачеха като часове. Кръстосвах из малкия ни апартамент, в гърдите ми се бе образувал възел и аз се подготвях за най-лошото. Ужасявах се, че всяка секунда ще получа известие, че планът се е провалил и пазителите са заловили Сидни в опит да избяга от кралския двор.

— Скъпи, не може ли да спреш? — не издържа майка ми накрая. — Плашиш животните.

Аз се спрях и погледнах надолу, където Господин Божангле наблюдаваше внимателно Хопър — малкия омагьосан дракон, който Сидни бе призовала по-рано тази година. Хопър беше станал нещо като домашен любимец и явно бе развълнуван от появата на котарака — чувство, което явно не бе взаимно.

— Не мисля, че е заради мен, майко. Те просто…

Звънът на телефона ме прекъсна и аз се спуснах към него, стряскайки и котарака, и дракона. Върху дисплея имаше есемес от Еди, кратък и ясен: Напуснахме двора. Всичко е наред.

В отговор написах: Все още ли съм женен за котка?

Да — получих есемес, последван от още един: Но госпожа Т. се кълне, че е временно.

Част от тревогата ми се разсея, но не изцяло.

Написах: Осведоми ме, когато тя се върне.

Двайсет минути по-късно пристигна нов есемес, този път от самата Сидни: Върнах се в човешка форма. Всичко изглежда нормално.

Всичко? — усъмних се.

Е, с изключение на странното желание да преследвам лазерни показалки — отвърна тя.

Ако това е най-лошият страничен ефект, ще го преживея. Дръж ме в течение. Обичам те.

И от мен мяу за теб — написа тя в отговор, който тутакси бе поправен с: Искам да кажа, обичам те.

Усмихнах се и оставих телефона, но открих, че все още бях далече от успокояващото усещане, че всичко на този свят е наред. Не можех да се отърся от чувството, че между мен и Сидни не всичко е изгладено, при това дори без да смятам физическите заплахи, надвиснали в момента над нея. Тя беше успяла да напусне кралския двор… но сега щеше да се изправи лице в лице пред същите опасности, които ни бяха принудили да потърсим убежище тук.