Ноктите на Помирителя [bg]

Но сега, когато съм далеч и съм почти свободна, сбогувала се със своята господарка и подчинявайки се единствено на простите, хуманни съвети на отец Инир, смятам да ти кажа всичко, разчитайки, че след като чуеш цялата история, ще ми простиш.

Знаеш за моето арестуване. Навярно си спомняш колко загрижен за моето положение и удобство беше учителя Гурлойс. Колко често идваше в килията ми, за да говори с мен, и колко пъти ме е викал при себе си, за да могат и другите учители да ме разпитват. Това стана така, защото моят покровител, отец Инир, му беше казал да се грижи с особено внимание за мен.

Най-накрая, когато стана ясно, че Самодържеца не смята да ме освободи, отец Инир се нагърби сам с тази задача. Не знам какви заплахи са били отправени към учителя Гурлойс и какви подкупи са му били дадени. Но явно те са се оказали достатъчни, защото няколко дни преди да умра, така вероятно си смятал и ти, скъпи Севериън, той дойде при мен и каза, че всичко ще се уреди. Но това не беше достатъчно, за да бъда освободена. Трябваше да изляза по такъв начин, че след това да не бъда преследвана. Единственият начин да стане това беше, ако съм умряла, но пък учителят Гурлойс имаше строги инструкции да не ме убива.

Можеш да си представиш колко сложно е било да се излезе от тази задънена улица. Когато ме видя и сметна, че съм в агония, бях готова да те помоля да сложиш край на нещастния ми живот. Но всичко стана по план. Ти ми осигури нож и аз направих плитък разрез на ръката си, отидох до вратата, за да потече там малко кръв, после изцапах гърлото си и легнах на леглото, за да ме видиш така, когато надзърнеш в килията.