Ноктите на Помирителя [bg]

— Защо изобщо е необходимо? — попита Йонас, без да вдига очи от чашата си.

— Инквизитор, нека кажем учител от Цитаделата, случайно е принуден да работи с ликуващи от по-висок ранг. Да предположим, че имаме изключително чувствителен затворник, за когото се смята, че е носител на много важна информация. Високопоставено лице от нашето братство ще получи задачата да общува със затворника. Много често той няма да има никакъв опит как да се справи с подобна деликатна операция, ще започне да задава обичайните за учителите въпроси, ще насади у него страхове или ще причини вреда на здравето му. Инквизиторът при подобни условия се чувства в центъра на събитията…

— Разбирам, че когато свършиш, се чувстваш сломен и отпаднал — прекъсна ме Йонас.

— Виждал си какво става, когато някой палач си оплеска работата?

— Не. Ще ядеш ли изобщо от това месо?

— Нито пък аз, но съм чувал достатъчно истории и това ме кара да съм напрегнат. Имало е случаи, когато агонизиращия клиент е падал сред тълпата. Имало е случаи, когато са били необходими повече удари, за да бъде отсечена главата му. Дори е имало случаи, когато палачът е загубвал самообладание и не е успявал да завърши екзекуцията. Когато скочих днес на платформата, не можех да бъда сигурен, че нещо подобно няма да се случи и на мен. Ако наистина се беше случило, това би означавало край на кариерата ми.

— И все пак това е ужасен начин да си изкарваш прехраната. Бодливият храст е казал същото на пойната птичка, нали знаеш?

— Всъщност аз не мисля… — Не успях да довърша, защото видях, че нещо се движи в далечния ъгъл на стаята. Първоначално помислих, че е плъх, а аз изпитвам отвращение към тези животни. — Видял съм прекалено много затворници, ухапани от тях в подземните килии под нашата кула.

— Какво е това? — Йонас също го беше забелязал.

— Нещо бяло — отговорих аз и тръгнах натам. — Лист хартия. Някой е пъхнал писмо под вратата.

— Още една жена сигурно иска да спи с теб — отбеляза Йонас, но аз вече се бях навел, за да вдигна бележката.

Наистина това беше красив женски почерк със синкаво мастило върху пергамент. Приближих се по-близо до свещта и прочетох: