Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

След като се нахранили, девойката се обърнала към рицаря:

— Сеньор, излезте да се поразсеете навън, докато ви извикам. После, без да се отмятате, ще изпълните обещанието си да спите с мен.

Той излязъл силно притеснен от стаята и се разхождал навън, докато не чул остри женски писъци. Върнал се тичешком в залата, където бил вечерял, и доловил писъците от съседна стая. Отишъл там и чул девойката да го умолява:

— Благородни рицарю, комуто предложих подслон, помогни ми! Този подлец иска да ме обезчести, а на теб се пада да спиш с мен.

Нейният призив силно го смутил. От една страна, виждал едър рицар, който я притискал, обърната по гръб и с разкрачени крака на леглото, и който бил готов да пристъпи към акта, а тя се бранела силно и умолявала за помощ своя гост. От друга страна, в рамката на вратата забелязал двама мъже, всеки с гол меч в ръка, а зад тях — двама други, въоръжени с брадви. Първата му реакция била да потърси меча и щита си. В момента, когато понечил да излезе, обаче си казал, че девойката ще бъде обезчестена, преди да се върне обратно. Освен това, при условие че се хвърли сред мечовете и брадвите, не може да се измъкне жив, ако тези, които пазят вратата, решат да действат. Но ако не помръдне, продължил да размишлява той, неговата господарка никога няма да бъде освободена от него.

„Моята Дама от Езерото ми каза, че на мен се пада да освободя кралицата. Никой, който е тръгнал да я търси, не може да си позволява никакво малодушие. Е добре, нека бъде тогава волята й, защото ако загина тук, то ще бъде заради нея, а ако успея да се избавя, то ще бъде отново заради нея. Но ще помогна на тази девойка, няма да остана повече тук.“

Без да се бави повече, Ланселот обвил дясната си ръка с част от мантията, закопчана на шията му, а останалата метнал на главата си и се спуснал към вратата. Двата меча не го докоснали. Те се стоварили толкова тежко, че се забили в земята и се разпръснали на парчета. Без да поглежда назад, той продължил напред и се хвърлил с всички сили срещу един от мъжете с брадвите, когото повалил на земята. Тогава вторият размахал оръжието си. Той го засегнал с острието и откъснал четири парчета от мантията му. Ударът го поразил по лявото рамо и му разкъсал ризата отстрани, така че алена кръв бликнала по земята. Но една рана не била в състояние да го смути. Той сграбчил за косата похитителя на девойката, надигнал го и го бутнал към една брадва, тъкмо когато този, когото бил повалил на земята, се подготвял да го удари. Брадвата улучила мъжа точно в главата и му отнесла челото. Ланселот грабнал оръжието за острието, изтръгнал го от ръцете на неговия притежател и се хвърлил от другата страна на леглото. Там той предизвикал всеки, който имал смелост да се приближи, защото било сигурно, че техният брой ще е голям и всеки има право да атакува. Ала всички хукнали към изхода на стаята.

— Повярвайте ми — твърдяла девойката, — наистина няма други — и започнала да се смее.