Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
— Вече превзехме това място! Главната къща е нагоре по алеята!
Но Етел ще ме издаде.
Сюзън повдигна погледа си от чашата с малини и се обърна към Лестър:
— Да си чул някой да се настанява в Алхамбра?
— Не — отвърна той. — Мислех вас да питам. Но чух, че от около месец някакви товарни камиони влизали и излизали оттам.
— Все още никой не е видял камион в движение — подхвърли Джуди Ремсън, — но Една Дюпо каза, че веднъж в седмицата виждала да влизат там коли за доставка на мебели. Мислите ли, че някой вече се е нанесъл там?
Сюзън ми хвърли бърз поглед, след което каза на семейство Ремсън:
— Джон срещнал вчера в разсадника новия собственик.
Лестър ме погледна в очакване. Оставих чашата с кафе и казах:
— Някой си Франк Белароса.
Настъпи кратка тишина, после Джуди рече замислено:
— Това име ми звучи някак познато…
Тя се извърна към Лестър, който ме гледаше, опитвайки се да разбере дали се шегувам. Най-накрая той попита:
— Самият Франк Белароса?
— Да.
Известно време Лестър не отговори, вероятно изчакваше стомахът му да се разпусне, след това се прокашля и каза:
— Говори ли с него?
— Да. Приятен тип.
— Е, с теб може да се е държал приятно, но…
Джуди най-после направи връзката:
— Гангстерът! Босът на мафията!
— Няколко глави от съседната маса се обърнаха към нас.
— Да — отговорих аз.
— Тук? Искам да кажа, в имението до вас?
— Да.
— Какво ще кажеш за това? — попита Лестър.
Замислих се за момент и му отговорих честно:
— Бих предпочел да имам за съсед един гангстер, отколкото петдесет новозабогатели борсови агенти с пищящите им деца, ливадните им косачки и пушещите скари на открито.
Изказано на глас, това ми прозвуча смислено. Само че не трябваше да го казвам на глас. Не е ясно как ще се изтълкува и преиначи, докато минава от уста на уста.
Лестър Ремсън ме изгледа, след което отново се залови с ябълковия пай.
Джуди се обърна към Сюзън:
— Би ли ми подала сметаната — рече тя, без да си отваря устата.
— Разбира се, скъпа — отвърна Сюзън, като гърлото й почти не трепна; мисля, че звукът излезе през носа й.
Улових погледа на Сюзън и тя ми смигна, от което се почувствах по-добре. Не съжалявах за това, което казах, но трябваше да се съобразя, че Лестър е борсов агент.
Проблемите започваха.
Част II
Бизнесът на Америка е бизнес.