Шадоу стрийт 77 [bg]

— Никой не е извършил обир.

— Някой е извършил нещо — настоя Клик.

— Никой нищо не е вършил.

— Напротив — не се отказваше Клик. Той не беше работил като полицай, а само като пазач; беше убеден обаче, че е част от полицейската институция. — Може някой да е убил някого.

— Никой не е бил убит.

— Това, че не сте открили труп, не означава, че някъде в сградата няма да бъде намерен такъв.

Логан се отказа да участва в този идиотски разговор. Той продължаваше да наблюдава внимателно записа от прибирането на сенатора Ърл Бландън в „Пендълтън“ предишната нощ, пътуването му в асансьора и коридорите на третия етаж непосредствено след появата на сините звездички.

Беше забелязал зле прикритото раздразнение на Върнън Клик, че трябва да бъде в една стая с шефа си по-дълго от минута-две. Без съмнение този кретен носеше порнографско списание в куфарчето си или бутилчица с уиски, а може би и двете, и нямаше търпение да си достави удоволствие по един или друг начин.

Това, което предизвика Логан да продължи работата си, беше периодът на прибирането на Ърл Бландън в апартамента му. Асансьорът пътуваше двайсет и една секунди от партера до третия етаж. Според таймера на камерата образът се бе изгубил за четири секунди по време на издигането на кабината. Като се извадеха следващите седемнайсет секунди за изкачването от онези двайсет и три на прекъсването, оставаха само шестте секунди със сините звездички, през които мъжът би трябвало да е излязъл от асансьора, да е преминал по късия коридор на западното крило на третия етаж, да е завил надясно по северния коридор, да е отключил вратата и да е влязъл в апартамента си.

И Логан също като Девън Мърфи беше наясно с признаците на пиянство на сенатора: старателно поддържаната стойка, пресиленото самообладание. Преминаването на Бландън през фоайето не оставяше никакво съмнение, че се е прибрал извънредно пиян.

Вероятно трезвен човек би могъл да измине разстоянието от асансьора до вратата на 3-D и да влезе в апартамента само за шест секунди. Ала когато беше пиян, Ърл Бландън не се движеше бързо, а с величествено спокойствие, почти като булка, която следва ритъма на музиката по време на церемонията, докато върви към олтара. Със сигурност само изваждането на ключа от джоба и пъхването му в ключалката щеше да му отнеме поне шест секунди.

— Преди да си тръгна днес — съобщи Логан, — ще проверя един човек на третия етаж.

Клик посочи монитора, който шефът му гледаше, и попита: