Шадоу стрийт 77 [bg]

Не може да бъде единствено Дядо Коледа. Никой не може да бъде Дядо Коледа. Той не е истински като доставчика от „Фед Екс“. Уини наскоро беше стигнал до това откритие. Не беше сигурен как точно да погледне на този въпрос. В началото му беше тъжно, почувства се сякаш дядо Коледа е умрял, но тъгата не продължи много дълго. Някой, който никога не е съществувал, не може да умре, няма как да тъжиш за него. Уини по-скоро се беше почувствал глупаво, задето толкова време беше вярвал във всички коледни измислици.

Сега вече не можеше да каже, че татко му пристига не по-често от Дядо Коледа, защото всъщност Дядо Коледа не идваше никога, а татко му понякога се появяваше. Той, разбира се, не беше виждал татко си от доста дълго време, така че може да се окаже, че и той никога не е съществувал. Обаждаше се на Уини от време на време, но не се знаеше дали и това е истинско, човекът от другата страна можеше да е всеки. Ако татко му дойдеше за Коледа, щеше да донесе каквото носеше винаги: музикален инструмент или дори два, купчина компактдискове, не само негови, но и на други изпълнители, и своя рекламна снимка с автограф, ако имаше нова. Всеки път, когато се сдобиеше с нова рекламна снимка, Фаръл Барнет имаше грижата да я даде на Уини. Въпреки че Дядо Коледа не съществува, подаръците от него винаги бяха по-хубави от тези на таткото на Уини, за когото бе по-вероятно да е истински, макар че и това не беше сигурно.

Уини почти беше избрал коя от трите книги да започне да чете, когато подът и стените се разтресоха. Лампата на масата до стола му имаше шнурче за включване, което се разклати и задрънча, докато се удряше в стойката. Завесите на прозорците се поместиха, сякаш някой ги дърпаше, но нямаше никого. По рафтовете в отворения шкаф за книги фигурките на дракони се заблъскаха в дървото. Разклатиха се, сякаш готови да оживеят. Клатеха се силно. Но, то се знае, бяха още по-безжизнени и от Грейс Лайман.