Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Шадоу стрийт 77 [bg]
Шадоу стрийт 77 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Шадоу стрийт 77 [bg]

Электронная книга - «Шадоу стрийт 77 [bg]». Краткое содержание книги:

Добре дошли на Шадоу Стрийт 77. Някога тук се издигала огромна къща в ренесансов стил, построена през далечната 1889 г. от милионера Андрю Пендълтън. През 1897 г. жена му и двете му деца изчезнали безследно, а Андрю изгубил разсъдъка си и се застрелял. Домът бил купен от богат собственик на въглищни мини, който живял в него до 1935 г. Тогава икономът му внезапно полудял, избил цялото семейство заедно с прислугата и се самоубил. Осем от 16-те трупа така и не били открити. През 1938 г. къщата се сдобила с трети собственик — петролен магнат, който бил ерген и умрял в съня си през 1972 г. След смъртта му домът бил преименуван на „Пендълтън“ и превърнат в жилищна кооперация с 23 луксозни апартамента, като по време на ремонта част от строителните работници изчезнали загадъчно. Днес къщата има разнородни обитатели, сред които бивш сенатор, бивш морски пехотинец и виден учен, като никой от тях и не подозира за мрачното минало на постройката, белязано от лудост, загадки и смърт. Единствено застаряващият Сайлъс Кинсли, който живее на последния етаж, е запознат с историята, защото е обсебен от нея. И пак само той е забелязал, че зловещите инциденти се случват на всеки 38 години, винаги през декември. А сега е декември и от последния инцидент са изминали точно 38 години…
1 ... 13 14 15 16 17 18 19 20 21 ... 152
Перейти на страницу:

След като гръмотевицата само изръмжа, вместо да изтрещи като преди, Туайла беше обзета от майчинска загриженост.

— Има ли нещо, Уини?

Той я погледна в очите.

— Какво да има?

— Нещо, каквото и да е.

След кратко колебание той отговори:

— Не. Добре съм.

— Сигурен ли си?

— Да. Добре съм. Чувствам се чудесно.

— Обичам те, малкият ми мъж.

— И аз теб.

Той се изчерви и разтвори една от книгите в скута си.

* * *

Майка му беше страхотна, най-добрата, може би дори колкото ангел, само дето казваше неща като „малкият ми мъж“, което никой ангел не би изрекъл, защото щеше да знае как се засрамваше Уини от това. Добре, малък беше, но не беше мъж. Беше кльощаво момче, което може да падне от подухване на вятъра. Още се надяваше бицепсите му да станат по-големи от пъпки, но това така и не се случваше, въпреки че беше почти на девет години. Сигурно щеше да остане кльощаво хлапе през целия си живот, докато изведнъж се превърне в кльощав дядка, без нищо да се случи между двете състояния.

Майка му обаче винаги беше добронамерена. Никога не беше подла или лицемерна. Освен това беше добър слушател. Можеше да споделя с нея и тя проявяваше интерес.

Когато го попита дали нещо се е случило, може би трябваше да й довери скорошните си преживявания, дори и да кажеше на татко му. По време на вечеря може би щеше да й признае за гласа, който му говореше от странния канал по телевизията.

* * *

Свидетел пристъпи към пианото в кабинета на Туайла Треърн, щом тя тръгна да излиза от стаята, в неведение за присъствието му зад гърба си. Той я последва към вратата и застана на прага, колкото да се увери, че се е запътила към кухнята най-вероятно за да приготви вечеря за себе си и сина си.

Каквото и да възнамеряваше да готви, нямаше да бъдат тук, за да го изядат. Времето изтичаше. Моментът наближаваше.

Свидетел се разходи отново към пианото и спря пред витрината с наградите на Туайла. Беше постигнала забележителен успех, преди да навърши трийсет години. Помнеше песните й, тъй като той не забравяше нищо. Беше притежавал компактдиска й, в който сама изпълняваше композициите си с топлия си гърлен глас.

Там, откъдето идваше сега, нямаше композитори, песни, певци, нито музиканти или публика. Утрото започваше без песен, а през деня и през нощта въздухът нито веднъж не се озаряваше от звуците на природата. Сред последните хора, които беше убил, имаше виртуозен китарист и малко момиче, може би дванайсетгодишно, което имаше чист и сладък ангелски глас.

Той не беше на себе си в онези дни. Някога беше обичал и правото, и музиката. Но после се промени, беше променен, в някои отношения по свое намерение, в други — не. Някога се беше наслаждавал на музиката. Сега, в живота си без нея, я почиташе.

Почитта не можеше да го задържи в кабинета на Туайла Треърн. Всичко изчезна в проблясъка.

10. Стаята на охраната в сутерена

Когато смяната на Девън Мърфи приключи в седем часа сутринта в четвъртък, Логан Спанглър застъпи за следващите осем часа. От петимата пазачи, които се редуваха в двайсет и една смени седмично в „Пендълтън“, Логан беше най-старши, началник на охраната.

Беше работил като патрулиращ полицай, а след това като детектив в отдел „Убийства“ и бе арестувал повече престъпници от героите на сто автори на трилъри, взети заедно, което не казваше много, защото по преценка на Логан тези писатели бяха лигльовци, знаещи за злото по-малко и от средностатистически библиотекар и притежаващи по-малко твърдост от захарна пръчка. Получи правото да се пенсионира на петдесет и две, но върна значката си на шейсет и две, задължителната за пенсиониране възраст. Сега, на шейсет и осем, още беше в състояние да накара който и да е четирийсетгодишен служител на реда да му диша прахта.

Логан беше изцяло отдаден на службата си като охранител. Ако не успееше да приеме работата си със същата сериозност като тази в полицейското управление, това щеше да е неуважение не само към работодателите му, но и към него самия. Следователно той не беше склонен да пренебрегне срива в системата за наблюдение предишната нощ, въпреки че бе траял съвсем кратко.

Девън смяташе, че камерите са били извън строя около половин минута. След като хлапето си тръгна, Логан прегледа таймерите на записите — записите се пазеха трийсет дни — и откри, че системата е била в неизправност едва двайсет и три секунди.

Сутринта и през ранния следобед, когато ангажиментите му позволяваха, Логан пусна програмата за диагностика на системата за сигурност с надеждата да открие причината, за прекъсването на наблюдението, но така и не стигна до обяснение. Разгледа на стоп кадър и записите от ключовите камери в сутерена и на партера в двата часа след прекъсването, което се беше случило между 2,16,14 и 2,16,37 през нощта. Отчасти очакваше да открие пропуснато проникване на нарушител, който е опитал да саботира системата за наблюдение, но всички хора от записите бяха напълно законни обитатели или служители в „Пендълтън“.

1 ... 13 14 15 16 17 18 19 20 21 ... 152
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)