![Шадоу стрийт 77 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/5/shadou-strijt-77-bg-download.jpg)
Шадоу стрийт 77 [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Серия: Пендълтън #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502882
- Переводчик: Надя Боева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Шадоу стрийт 77 [bg]». Краткое содержание книги:
— За сенатора ли говориш? — Логан не отговори, но Клик упорстваше. — Мислиш, че е умрял ли?
— Не, не мисля че е умрял.
— Тогава допускаш, че е убил някого?
— Никой никого не е убивал.
— Някой е убил някого, обзалагам се, или е ограбил някого, или и го е ограбил, и го е убил.
Надигайки се от стола си, Логан Спанглър попита:
— Какъв ти е проблемът, Върнън?
— Моят? Аз нямам проблем.
— Имаш някакъв проблем.
— Единственият ми проблем са липсващите двайсет и три секунди.
— Това не е твой проблем — отсече Логан, — мой е.
— Ами тогава не биваше да ме тревожиш с него.
— Няма нищо тревожно.
— Има, ако някой е извършил убийство или е бил убит.
— Изкарай си смяната. Следвай протокола. Не позволявай въображението ти да се развихри — даде напътствията си Логан и остави Клик да върши това, което вършеше, когато се предполагаше, че работи.
Когато Логан дръпна вратата на стаята на охраната след себе си, за да я затвори, се надигна тътен сякаш изпод земята и „Пендълтън“ се разтресе. Същото се беше случило и по-рано. Извършваше се укрепване на основите заради строежа на висока сграда на източния склон на Шадоу Хил, което несъмнено беше причината за трусовете. Той реши да се консултира с ръководството на сградата, след като провери сенатора.
11. Апартамент 3-F
Мики Дайм остави мъртвия Джери на креслото в кабинета. Изми ръцете си в кухнята. Обичаше водата да е толкова гореща, че да му пари. Течният сапун образува обилна пяна. Миришеше на праскови. Прасковите бяха любимите му плодове.
Небето зад прозорците проблясваше и проблясваше. Прииска му се да е навън, за да усети движението на въздуха, да се наслади на свежия мирис на озон, който светкавиците оставяха по пътя си. Разнесе се гръм. Почувства го в костите си.
Сипа си чаша шоколадово мляко и сложи в чиния лимоново кексче. Чашата беше „Бакара“, чинията — от лиможки порцелан, вилицата — „Тифани“. Харесваше му видът им и усещането при докосване. Кексчето беше покрито с дебела глазура. Той седна на масата за закуска до прозореца с гледка към вътрешния двор. Яде бавно, наслаждавайки се на лакомството.
Голямото количество захар превъзбуждаше хората, но на Мики му действаше успокояващо. Още когато беше дете, майка му казваше, че е различен от другите хора. Това не беше просто похвала. Мики беше различен в много отношения. Метаболизмът му например беше същински високомощен двигател като този на „Ферари“. Можеше да яде колкото си иска и изобщо не наддаваше.
След кексчето се наслади на три бисквитки „Орео“. Раздели ги и първо облиза глазурата. Майка му го беше научила да ги яде така. Беше го научила на толкова много неща. Дължеше всичко на нея.
Мики беше на трийсет и пет. Майка му беше умряла преди шест месеца. Още му липсваше. Дори и сега си спомняше хладната й мека буза, когато се наведе да я целуне в ковчега. Целуна я и по клепачите и донякъде очакваше да помръднат и да се отворят под устните му. Те обаче останаха склопени.
Приключи със закуската си. Изплакна чинията, чашата и вилицата. Остави ги на сушилката до мивката, за да ги измие домашната помощница, която идваше два пъти седмично.
Поседя за малко до мивката, загледан в дъждовните капки, блъскащи по прозореца. Любуваше се на шарките, които дъждът рисуваше по стъклата. Харесваше му и шумът.
Едно от любимите му неща беше да се разхожда под топлия летен дъжд, под студения дъжд на есента. Имаше едно бунгало извън града, разположено на обширен пуст терен. Обичаше да седи на двора под свежия аромат на дъжда, чисто гол. Наслаждаваше се на чувството, че бурята измива с хилядите си езици.
Мики се върна в кабинета, където мъртвият Джери седеше в креслото. Трийсет и два калибровият пистолет със заглушител беше гръмнал отблизо. Куршумът прониза сърцето. Петното върху бялата риза под входната рана приличаше на сълза, прекрасен детайл, който Мики оцени.
Костюмът на Джери беше с чудесна кройка. Ръбовете на панталона бяха като остриета на нож. Стегнатата вълнена материя му се стори приятна на пипане, когато я потърка между палеца и показалеца си. Ризата и вратовръзката, изглежда, бяха копринени. Мики обичаше миризмата на коприна. Джери обаче използваше свеж одеколон е лимонов аромат, който надделяваше над този на плата.
Откакто се занимаваше с това професионално, Мики никога не беше убивал безплатно. Не беше естествено. Все едно Пикасо да подари картина. Важна част от чувственото изживяване на убийството беше броенето на парите след това.