Шадоу стрийт 77 [bg]

Една, по-възрастната сестра на Марта — на осемдесет и две, — имаше склонност да се прехласва по глупости. През целия си живот Една вярваше в невероятни неща: от гледане на ръка до полтъргайст, от изгубения континент Атлантида до градове на обратната страна на луната. В момента седеше до кухненската маса със Сали и поеше бедната жена с кафе, подсилено с бренди, за да я успокои, и я подканяше да си спомни — или да си измисли — нови подробности за срещата си с принца на мрака в помощния килер.

Понякога Марта се чудеше как с Една, с която бяха толкова различни, бяха успели да изградят общ бизнес с толкова малко търкания помежду си през годините. Марта имаше делови усет, а Една сътворяваше невероятни рецепти. „Тортите на сестрите Къп“ се превърна в най-голямата компания за доставки на десерти в страната, произвеждаше изключително успешен асортимент от замразени торти, продавани в супермаркетите, и като цяло подемаше и овладяваше всяка нова тенденция в бранша.

Марта предполагаше, че са постигнали успех, тъй като имаха различни дарби, но се допълваха чудесно — ето защо и толкова много се обичаха.

Бяха продали компанията четири години по-рано и бяха дарили половината от състоянието си. Дотук пенсионирането им беше извънредно приятно с поредиците от обеди и социални изяви, доброволен труд за любимите им благотворителни дейности и много свободно време, което да посветят на личните си интереси. А ето какво се случваше сега е бедната Сали. Въпреки че от двете Една беше суеверната, Марта не можеше да се отърси от потискащото чувство, че този неприятен инцидент може би бележи края на дългия й период на късмет, както и този на сестра й.

Като един вид пророческо потвърждение на мисълта й небето беше прорязано от нова серия ярки остриета. Градът се разтресе като дървено трупче под ударите на брадва и порой сребристи капчици се извиха в здрача в лудешки синкоп.

В стъклото на прозореца отражението на Марта потрепна, сякаш жизнените й сили приближаваха края си. Тя изпитваше страх от смъртта, който постоянно потискаше, този ужас датираше от нощта, в която умря Саймън, първият й съпруг, когато тя беше на четирийсет и една. Причината за страха й не беше смъртта на Саймън, а нещо, което се случи малко след това и което не можеше нито да обясни, нито да забрави през последните трийсет и девет години.